12-те цели на световния елит

Андрей Фурсов

Най-голямата заплаха за съвременния свят не е демографска, не е климатична, нито енергийна, както следва от редица доклади и публикации. Всичко това е важно, но най-важното и най-опасното за съвременния свят е социалната катастрофа, която върховете на световната капиталистическа система организират, за да преведат капитализма в ново, посткапиталистическо състояние.

Това се случва на различни нива: върховете срещу низините, върховете срещу средната класа. Изострила се е и борбата вътре във върхушката – между различни регионални и кланови групи, различни форми на организация: например финансисти срещу индустриалци, „ексисти“ срещу корпоратократи. С други думи, социалната катастрофа, която се развива, представлява преход към нова социална система.

Всичко това силно напомня на процесите, протекли в Европа от средата на XV до средата на XVII век, когато върху руините на стария ред се изграждал нов. И именно тази заплаха е най-опасната. Опасността се състои и в следното: тъй като главният обект на присвояване в посткапиталистическото общество няма да бъдат материалните фактори на производството, а духовните и информационните – тоест човешките потребности, ценности и цели – тогава обект на присвояване става именно духовната сфера.

На конференция в Института по сложност в Санта Фе (САЩ) през 2023 г.  ултраглобалистите са посочили следните цели, които искат да постигнат в рамките на 10–15 години:

1. Отмяна на частната и личната собственост.

2. Всеобщ базов доход – само за онези, които приемат „новата нормалност“.

3. Премахване на кешовите пари и замяната им с цифрова валута.
   (От мен: цифровата валута не са пари, а средство за социален контрол.)

4. Система от въглеродни рейтинги за държави и корпорации.

5. Строг социален контрол – видеокамери навсякъде, пълна дигитализация.

6. Рациониране на потреблението на храни, енергия и природни ресурси.

7. Патенти върху семенния фонд и ограничаване на възможността хората да се хранят с храна, произведена самостоятелно.

8. Настъпление срещу животновъдството. Превеждане на по-голямата част от населението или на изкуствено произведени белтъчни продукти, или на вегетарианска диета.
   (От мен: в Нидерландия, в Харлем, от 2023 г. се забранява рекламата на месо и месни продукти на обществени места. И не само това – според медиите през октомври 2022 г. в Нидерландия е взето решение за принудително изкупуване на 600 животновъдни ферми. Сбогом на животновъдството – и на качествената белтъчна храна.)

9. Контрол върху раждаемостта (тоест депопулация).

10. Задължителна ваксинация.

11. Строги ограничения върху алтернативните форми на лечение.

12. Размиване (а впоследствие и премахване) на половите различия.

Последното е нищо друго освен удар не само срещу семейството, но и срещу човека и човечеството като биологичен вид. Някога Енгелс нарекъл своя труд за цивилизацията – като противоположност на варварството – „Произход на семейството, частната собственост и държавата“. Реализирането на тези „Цели…“ означава унищожаване на всичко, което е създало човешката цивилизация.

Става дума не просто за присвояване на духовната сфера, а за това, че това присвояване се превръща в главната форма на производствените отношения – както би казал един марксист. Така че днешната борба за традиционни ценности, която се развива по целия свят, само по форма изглежда като връщане към миналото – борба за традиция срещу модерността. Това е погрешен подход. Всъщност под прикритието на „борбата за традиционни ценности“ започва да се формира принципно нова социална – ако щете, класова – борба на посткапиталистическото общество.

Ултраглобалистите се стремят не просто да създадат в световен мащаб удобен за тях посткапитализъм, а:

1. Да рестартират историята в мащаба, в който тя се развива след неолитната революция (последните 10–12 хил. години), и да я насочат към институционализирано неоварварство, футуроархаика;

2. Да поставят под контрол биологичната и социалната еволюция, обръщайки я назад и превръщайки по-голямата част от човечеството в социални животни – без качества, без идентичност.

Някои казват: „Защо да се съпротивляваме, буржоата така или иначе са силни, те ще победят…“
Но, първо – не е сигурно, че ще победят. Второ – да не се съпротивляваш е срамно.
И има още нещо, напълно прагматично. Историята показва, че нов социален строй никога не побеждава с нокаут. Това винаги е компромис. И колкото повече зъби му бъдат изтръгнати от съпротивата на различни нива, толкова по-спокойно и хуманно – ако може така да се каже – ще бъде новото устройство.

Например, от кризата на феодализма имало три изхода – английски, немски и френски. Англия станала хегемон на капиталистическата система, но там върхушката толкова силно потиснала низините, че животът им бил ужасяващ дори в края на XIX век. Нито Франция, нито Германия станали хегемони, но заели достойно място – и животът на нисшите и средните слоеве в Германия и Франция бил многократно по-лек и по-достоен, защото през XVI–XVII век те активно се съпротивлявали на зараждащия се нов строй и успели да му изтръгнат много зъби.

Затова това, което наблюдаваме днес в различни страни, е съпротива срещу така наречения прогрес.
(Както казвал Ежи Лец: „Ако човекоядец започне да използва нож и вилица, това ли е прогрес?“)
Такъв прогрес не ни трябва.

Във всеки случай съществува истината на социалната система, истината на историческия субект – човешката истина. И ако прогресът не се вписва в тази истина – то, както се казва, „да върви по дяволите“ този прогрес.

В какво конкретно може да се изразява новата социална борба?
В защита на традиционните ценности, в отстояване на правото на личен живот, от което се опитват да ни лишат. В правото да възпитаваме децата си така, както ние искаме.
Тоест – в правото ни да останем хора.