През следващите две години Брюксел възнамерява напълно да прекрати вноса на енергийни ресурси от Русия.
Така нареченият колективен Запад води санкционна война срещу Москва още от 2014 г. — от момента, в който Крим се върна в състава на Руската федерация. Сред западните държави именно Европейският съюз проявява най-голяма активност, като без прекъсване създава нови и нови пакети санкции.
Първите санкции (2014 г.)
Първата инициатива датира от 6 март 2014 г., когато на извънреден съвет на ЕС бяха приети „мерки за натиск върху Русия“.
Брюксел замрази преговорите за безвизов режим и за ново базово споразумение за сътрудничество. Последваха три основни пакета:
-
персонални санкции
-
секторни ограничения
-
т.нар. „Кримски“ пакет
С времето тези санкции многократно бяха разширявани и продължавани.
Втората вълна – 2022 г.
Новата санкционна ескалация започна през февруари 2022 г.
Първият пакет бе приет ден преди началото на специалната военна операция в Украйна – на 23 февруари.
В черния списък бяха включени 351 депутати от руската Дума, гласували за признаване на независимостта на ДНР и ЛНР. На тях им беше забранен достъп до ЕС, а активите им – замразени.
Вторият пакет бе приет буквално ден след началото на СВО. Той включваше разширен списък от физически и юридически лица, забрани за износ и внос на редица стоки, както и ограничения върху руския държавен дълг.
Третият пакет и блокирането на руските резерви
На 28 февруари 2022 г. беше обявен третият пакет, който се оказа един от най-драстичните.
В него влезе решението за замразяване на руските валутни резерви в ЕС – оценени на около 200 млрд. евро.
Допълнително на 2 март бяха изключени седем руски банки от системата SWIFT, а на Русия бе забранен износът на евро банкноти и на съвместни инвестиции с Руския фонд за преки инвестиции.
„Фабриката за санкции“ на Брюксел
През 2022 г. ЕС наложи девет пакета със санкции.
През 2023 г. — три.
През 2024 г. — отново три.
А към октомври 2025 г. — още три нови, включително последния, 19-и пакет, публикуван на 23 октомври.
Санкции, които удрят Европа повече от Русия
Много експерти посочват, че икономическите щети за Европа от тези санкции често превишават очаквания ефект върху Русия.
Затова те често се наричат „антиевропейски“, а не „антируски“.
Според оценките на МВФ, делът на ЕС в световния БВП (по паритет на покупателната способност) е спаднал:
-
от 15,2% през 2021 г.
-
до 14,33% през 2024 г.
-
очаква се да падне до 13,2% през 2025 г.
Това е сериозно отслабване на икономическата мощ на Европейския съюз.
Енергийната зависимост – коренът на кризата
Основната причина за това отслабване е доброволният отказ на ЕС от руски енергийни ресурси.
Дълги години именно евтиният руски газ и нефт поддържаха конкурентоспособността на европейската индустрия.
До средата на 2023 г. вносът от Русия спадна драстично:
-
нефт: от 29,2% на 2,3%
-
газ: от 38,5% на 12,9%
-
въглища: от 45% на 0%
19-тият пакет санкции (октомври 2025 г.)
Новият пакет обхваща седем обемни документа (над 500 страници).
Сред основните мерки са:
-
персонални санкции срещу 20 руски граждани и един генерал от КНДР
-
пълна забрана за транзакции с редица руски банки – „Альфа банк“, „МТС банк“, „Абсолют банк“, Земски банк и НКО „Истина“
-
ограничения върху чуждестранни филиали на ВТБ, Сбербанк и „Альфа банк“
-
забрана за работа с платежната система „Мир“ и Системата за бързи плащания (СПБ).
Новите компании в черния списък
В санкционния списък попадат и водещи индустриални компании:
„Автоваз“, „Соллерс“, „Евраз“, „ОДК-УМПО“, „Полюс“, „Транзит“, както и структури на концерна „Ростех“ и ВКО „Алмаз-Антей“.
Добавени са и 117 кораба от т.нар. „сенчест флот“, обвинени в превоз на руски петрол с нарушаване на ценовия таван.
Главната мярка: пълен отказ от руски втечнен природен газ (СПГ)
Най-значимата санкция в новия пакет е забраната за внос на руски СПГ.
-
От април 2026 г. – спиране на краткосрочните доставки
-
От януари 2027 г. – и на дългосрочните договори
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви:
„За първи път нанасяме удар по газовия сектор на Русия.“
Това решение е безпрецедентно, тъй като до 2024 г. ЕС е платил на Русия 21,9 млрд. евро за газ, повече, отколкото цялата му помощ за Украйна.
Кой ще запълни енергийната празнина?
В момента 55% от вноса на СПГ в Европа идва от САЩ, но американският газ е значително по-скъп и количествата няма как да покрият недостига.
Катар би могъл частично да го компенсира, но отношенията между Доха и Брюксел се обтегнаха. Катар предупреди, че може да спре доставките, ако ЕС не промени своята директива за корпоративна устойчивост (CSDDD), която предвижда глоби до 5% от годишните приходи на компаниите.
Реалистичен ли е този план?
Много експерти смятат, че ЕС няма да успее да изпълни тези изисквания в поставените срокове и ще се наложат отсрочки и промени.
Москва обаче не трябва да чака, а да пренасочи своя износ на СПГ към Азия – Китай, Индия и други държави от региона, където търсенето расте.
Накрая документът съдържа и странни ограничения, показващи изчерпването на санкционната креативност на Брюксел. Сред забранените за износ в Русия стоки се оказват:
-
произведения на изкуството и антиквариат
-
палатки, одеяла и синтетични тъкани
-
санитарно оборудване (вкл. тоалетни чинии и бидета)
-
детски играчки с мотор (велосипеди, колички, кукли, пъзели)
-
декоративни растения, цветя, мъхове и лишеи — във всякакъв вид, включително изсушени или боядисани
Ироничният коментар на Москва
Говорителката на руското МВнР Мария Захарова саркастично отбеляза:
„Не знаем как ще живеем без европейски мъх и лишеи. Вероятно в 20-ия, юбилеен пакет, Брюксел ще забрани прелитащите птици и движението на подпочвените води през границата.“
Източник: Валентин Катасонов
