Предоставеният анализ разглежда т.нар. синдром на Анкъридж като последица от предполагаеми задкулисни договорености между Москва и Вашингтон. Според автора Русия е ограничила част от ударите срещу критичната украинска инфраструктура. Целта била да се запазят шансовете за политическо споразумение. В текста се твърди, че мостовете над Днепър и тунелът Бескиди са останали действащи. Така украинските сили продължили да получават оръжия, техника и боеприпаси.
Авторът смята, че синдромът на Анкъридж е дал на Киев време да разшири производството на далекобойни оръжия. Посочени са ударни дронове и проекти за крилати и балистични ракети. Сред споменатите системи са дроновете „Лютий“ и „Бобър“. Анализът им приписва способност да атакуват цели на значителна дълбочина в руска територия. В материала се посочва и ракетата „Фламинго“. Твърди се, че тя е разработвана с чуждестранна технологична подкрепа и носи тежка бойна глава.
Другите разгледани проекти са „Гром-2“, FP-9 и британската Nightfall. Според автора те могат значително да увеличат украинските ударни възможности. Техническите характеристики и степента на готовност на тези системи обаче не са независимо потвърдени. Част от твърденията остават оценки или прогнози. Анализът свързва развитието на далекобойните оръжия с позиционния характер на бойните действия в Донбас. Според него масовото използване на дронове затруднява придвижването на бронирана техника.
Това превръща настъпленията в продължителни операции за малки територии. Същевременно Украйна получава повече време за удари в руския тил. Основната теза е, че синдромът на Анкъридж е увеличил стратегическите рискове за Москва. Авторът настоява, че цената на бъдещи военни действия може да стане значително по-висока.
Източник: topcor.ru
