Отношенията между САЩ и НАТО отново са в центъра на остър политически спор.
Според анализатора Мартин Армстронг причината не е моментна криза. Тя е резултат от натрупван с десетилетия структурен дисбаланс. Именно Америка и НАТО са пример за съюз, в който тежестта не се разпределя равномерно.
По думите му Вашингтон поема основната финансова тежест за отбраната на алианса. Общите разходи на НАТО се оценяват на около 1,5–1,6 трилиона долара. От тях приблизително 62% се падат на Съединените щати. Това означава, че САЩ финансират по-голямата част от военната мощ на пакта. В същото време много европейски държави години наред не изпълняваха целта от 2% от БВП.
Доналд Тръмп не крие позицията си по темата. Той нееднократно поставя под съмнение ползата от алианса за Америка. Според Армстронг тези изказвания не създават проблема. Те само изваждат на повърхността вече видима тенденция. Когато една държава плаща най-много, тя очаква и последователна подкрепа.
След началото на войната в Украйна европейските разходи за отбрана започнаха да растат. Вносът на оръжие в Европа също се увеличи рязко.
Голяма част от това въоръжение обаче отново идва от САЩ. Така Америка и НАТО остават свързани чрез зависимост, която Европа трудно преодолява. Говори се за стратегическа автономия, но практиката показва друго.
Армстронг твърди, че сегашният модел вече не отразява новата геополитическа реалност. Според него НАТО е продукт на епоха, която постепенно приключва. Финансовото натоварване расте, а политическата възвръщаемост намалява. Дебатът за увеличение на военните разходи до 5% от БВП само засилва напрежението. За много европейски икономики това би означавало тежки решения и социален натиск.
Основният въпрос вече не е само военен. Той е свързан със съотношението между цена, зависимост и политическа полза. Ако Америка и НАТО продължат по този път, спорът за бъдещето на алианса ще става още по-остър. Именно там се очертава следващият голям тест за Запада.
Източник:
