Ник Кливланд-Стут
Според ново проучване тинк-танковете (мозъчните тръстове/аналитични центрове) в Северна Америка са поне наравно с най-непрозрачните в целия свят. Проучването, проведено от On Think Tanks, обхваща 335 мозъчни тръста от над 100 държави. Съпътстващият доклад, публикуван днес, установява, че само 35% от тинк-танковете в Северна Америка (предимно от САЩ), които са отговорили на проучването, разкриват източниците на финансиране. В сравнение, 67% от азиатските аналитични центрове и 58% от африканските разкриват своите източници на финансиране.
Има признаци, че прозрачността на финансирането на тинк-тенковете се развива към повече непрозрачност. Само миналия месец Центърът за американски напредък – голям тинк-танк с ляво-центристка ориентация с годишен приход от 46 милиона долара – обяви, че повече няма да разкрива своите донори. Той обясни това като „временна защитна стъпка“ поради опасения, че администрацията на Тръмп може да ги вземе за мишена.
В отговор на убийството на консервативния инфлуенсър Чарли Кърк и президентът Тръмп, и вицепрезидентът Джей Ди Ванс намекнаха, че Бялата къща ще вземе за мишена леви групировки и техните донори.
Марк Шмит, директор на програмата за политически реформи в New America, предлага тинк-танковете да се поучат от други организации, които са предизвикали гнева на администрацията на Тръмп. „Няма предимство или сигурност в преговорите с тази администрация или в признаването на грешка, където я няма“, каза той.
Страхът от политическо възмездие не е единствената причина американските аналитични центрове да се колебаят да споделят информация за финансирането си. Дори преди тези нови заплахи срещу леви групи, доклад на Института Квинси установи, че над една трета от големите тинк-танкове за външна политика не разкриват никаква информация за донорите си, често поради голямата си зависимост от специални интереси. Топ 50-те американски мозъчни тръста са получили поне 110 милиона долара от чуждестранни правителства и 35 милиона долара от отбранителни компании само през последните 5 години.
Въпреки позиционирането им като обективни и независими институции, зависимостта от специални интереси може да доведе до самоцензура и филтриране на гледни точки. Изследователите Кьолв Егеланд и Бенуа Пелопидaс установиха в проучване на тинк-танк изследвания за ядрени оръжия, че „най-щедрите спонсори упражняват значително влияние върху развитието на пазара на идеи за външна политика, като влияят върху въпросите, които се задават, както и върху експертните среди,на които е позволено да процъфтяват“.
Прозрачността може да предизвика реакция, но в здрава демокрация това е именно смисълът на прозрачността. Тя може да помогне на обществеността, медиите и законодателите да разберат ценностите на един тинк-танк. Томас Медветц, доцент по социология в Калифорнийския университет в Сан Диего, предлага това в книгата си „Think Tanks in America“: „Защо да не дефинираме тинк-танк в термини на зависимостта му от същите институции, от които обикновено се описва като независим? Всъщност, огромното мнозинство от организации, обозначени като тинк-танкове, обикновено разчитат на пъзел от други организации – например частни фондации, правителствени агенции, активистки мрежи и бизнес корпорации – за дарения и други форми на материална подкрепа, като например договори за изследвания.“
Друго ключово установяване на новия доклад на On Think Tanks е, че оптимизмът за растежа на сектора на аналитичните центрове намалява, тъй като 46% от тинк-танковете казали, че политическата ситуация в страната им е повлияла неблагоприятно върху тях през изминалата година. Между 60-70% от проучените тинк-танкове са загрижени за липса на нови източници на финансиране.
Това вероятно е отчасти поради отстъплението на правителственото финансиране на тинк-танковете в САЩ. През март държавният секретар Марко Рубио обяви, че отменя 83% от програмите на USAID и че останалите инициативи ще бъдат абсорбирани от Държавния департамент. Това решение засегна мозъчните тръстове по целия свят, които разчитат на финансиране от USAID за изследвания по политика. USAID финансираше разнообразие от изследователски организации – от CASE Ukraine, тинк-танк за икономически реформи в Украйна, до Accountability Lab, мрежа за отворено управление, която отбеляза спад от около 60% в организационния си бюджет в Пакистан след съкращенията.
Администрацията на Тръмп също прекъсна финансирането на Wilson Center и U.S. Institute for Peace, два тинк-танка, създадени от Конгреса, които съществуват от 1968 и 1984 г. съответно. Wilson Center намекна за завръщане, публикувайки в X на 4 септември, че „През изминалите месеци Wilson Center прокарва път напред, за да засили ролята си като доверен, непристрастен мост между научната общност и обществената политика“. В понеделник Wilson Center обяви нови отличиви сътрудници, но не отговори на запитване от RS за коментар относно бъдещето си.
Осугиряванате на средства е най-актуалното предизвикателство за сектора на аналитичните центрове в момента, като 71% от тинк-танковете го обозначават като основен пропуск в капацитета, нагоре от 66% през 2024 г. Много тинк-танкове без съмнение ще потърсят други източници, за да запълнят пропуските в американското финансиране, особено частни компании и чуждестранни правителства, готови да раздават милиони долари с намерението да влияят на изследванията на мозъчните тръстове. Тези източници вероятно ще идват с условия, изречени или неизречени. Зависи от самите тинк-танкове дали ще са бъдат открити относно тези връзки.
Ник Кливланд-Стут е изследователски сътрудник в програмата Democratizing Foreign Policy в Института Квинси. Преди това Ник е провеждал изследвания върху отношенията САЩ-Бразилия като стипендиант Фулбрайт за 2023 г. във Федералния университет в Санта Катарина.
Източник: https://responsiblestatecraft.org
