Срещата в Аляска и нейните последици
Срещата между Тръмп и Путин в Аляска отбеляза повратна точка в международните отношения. Тя беше последвана от интензивни дискусии, включително посещения на европейски лидери във Вашингтон, които се опитаха да убедят Тръмп да не сключва мир с Русия, и среща в Париж на т.нар. „коалиция на желаещите“. Според Гешева, в САЩ се наблюдава вътрешно разделение между „ястребите“, които настояват за продължаване на конфликта в Украйна, и тези, които искат да ограничат участието на САЩ в него. Тръмп, от своя страна, изглежда се стреми към прекратяване на войната или поне към изтегляне на САЩ от активна роля в нея.
В Европа обаче „ястребите“ остават доминиращи. Лидері като Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц продължават да подкрепят конфронтационна политика спрямо Русия, водени от страх, че край на войната ще доведе до загуба на тяхната власт. Това е свързано с по-широкия контекст на кризата в ЕС и НАТО, чието съществуване е поставено под въпрос, ако конфликтът в Украйна приключи.
Военната неспособност на Запада
Гешева подчерта, че войната в Украйна разкрива военната и геополитическа слабост на Запада. Тя цитира книгата на Андрей Мартянов „Последната война на Америка“, издадена от нейното издателство „Послепис“. Мартянов, военен експерт, живеещ в САЩ, твърди, че американската военна система е в упадък след края на Студената война. САЩ не са спечелили нито една значима война през последните 35 години, а конфликтът в Украйна разобличава мита за тяхната военна непобедимост. Това се потвърждава от липсата на успехи на фронта, загубите на натовски сили и унищожаването на западни оръжейни складове.
Тази военна неспособност се отнася не само до САЩ, но и до ЕС, който няма капацитета да се изправи срещу Русия в директен конфликт. Гешева отбелязва, че подобен опит би бил кратък и катастрофален за Европа, което прави настоящата агресивна реторика на европейските лидери още по-рискова.
Кризата в Европейския съюз: Четвърти или пети Райх?
Разговорът засегна и идеята за възникването на нов „Райх“ в Европа, както го определят някои анализатори. Гешева отхвърля този термин като неуместен, подчертавайки, че настоящите европейски лидери като Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц нямат харизмата или капацитета да създадат империя, подобна на тази на Бисмарк или Хитлер. Вместо това тя описва ЕС като „Райх на дебилите“, в който ценностният модел е рухнал, а политическото ръководство е неспособно да вдъхнови или да управлява ефективно кризите.
ЕС е изправен пред икономически спад, влошен от санкциите срещу Русия и неспособността на лидерите да управляват кризи като енергийната и миграционната. Гешева отбелязва, че опитите за въвеждане на задължителна военна служба в Германия и продължаващата милитаризация са опит за запазване на властта, но те само задълбочават кризата.
Репресии срещу опозицията
Един от най-притеснителните аспекти на кризата в Европа е репресирането на опозицията. Гешева посочи смъртта на над седем кандидати от „Алтернатива за Германия“ (AfD) преди местни избори, като подчерта, че това не може да бъде случайно. Тези събития, които остават без реакция в западните медии, контрастират с шума, вдиган около подобни инциденти в Русия. Според нея, европейските елити използват крайни мерки, за да предотвратят възхода на антиглобалистки сили като AfD, които печелят популярност в Германия и други страни.
Сходна ситуация се наблюдава във Франция, където политическата криза се задълбочава. Правителствата се сменят бързо, а икономическото състояние е тежко. Макрон, подкрепян от глобалистки кръгове, успява да потисне опозицията, включително движението на „жълтите жилетки“ и Марин Льо Пен, чрез политически маневри и репресии. Това показва нежелание на елитите да допуснат демократична промяна.
Бъдещето на Европа
Гешева очерта два възможни изхода от кризата в ЕС. Първият е война с Русия, която би довела до катастрофална загуба и насилствено сваляне на сегашните елити. Вторият е разпадането на ЕС като организация, което би позволило на отделните държави да се освободят от глобалисткия контрол и да започнат процес на възстановяване. И двата сценария предполагат радикална промяна, тъй като настоящите лидери не показват готовност да управляват кризите или да отстъпят властта доброволно.
Гешева изрази надежда, че елитите ще се провалят без необходимост от насилие, но подчерта, че това ще изисква значителна обществена съпротива. Тя призова за бдителност, особено в контекста на нарастващите репресии срещу опозицията и продължаващата милитаризация на Европа.
Заключение
Кризата в Европа е резултат от комбинацията между некомпетентно ръководство, икономически спад и упоритостта на елитите да запазят властта си на всяка цена. Докато САЩ под ръководството на Тръмп се ориентират към прагматична политика и намаляване на конфронтацията с Русия, ЕС остава в капана на „ястребите“, които настояват за продължаване на войната в Украйна. За България това поставя въпроса за необходимостта от защита на националните интереси и противопоставяне на глобалистките политики, които водят към по-нататъшен упадък. Инициативи като референдума срещу еврозоната, подкрепен от движението „Дойран 2025“, са стъпка към възстановяване на суверенитета и обществения контрол.
Гледайте цялото интервю тук:
