Клаус Хулвершайд
Двоен удар
Това прилича на двоен удар, дори и да не е било преднамерено: и САЩ, и ЕС тази седмица независимо едни от други обявиха нови санкции срещу Русия, за да отслабят правителството в Москва в конфликта с Украйна. Особено внимание привлече изявлението от Вашингтон — борсовите цени на петрола веднага тръгнаха нагоре. Администрацията на Доналд Тръмп насочи санкциите директно срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“. Тези санкции могат да се усетят и в Германия — още повече че там все още действа компания с името Rosneft.
След началото на руската „специална военна операция“ в Украйна през февруари 2022 г. предишното федерално правителство иззе контрола на германските дъщерни дружества на „Роснефт“ от Москва. Rosneft Deutschland, която се занимава с преработка и продажба на нефт, от 2022 г. се намира под доверително управление на Федералната мрежова агенция и притежава дялове в рафинериите PCK в Бранденбург, Bayernoil и Miro в провинция Баден-Вюртемберг. Работата им значително ще се усложни заради американските санкции — дори ако формално те не ги засягат.
Оптимизъм в Берлин
В германското Министерство на икономиката обаче са оптимистично настроени. Там смятат, че дейността на Rosneft Deutschland няма да бъде засегната от американските санкции. Компанията и посочените рафинерии са „отделени от руската си майка компания както чрез санкциите на ЕС, така и чрез държавното доверително управление от страна на Федералната мрежова агенция“, заяви говорител на ведомството. „Тяхната оперативна дейност не се управлява от Русия и не носи приходи нито на руската майка компания, нито на руската държава.“
По думите на министерството Великобритания, която също е наложила санкции, е потвърдила пред Берлин, че сделките с Rosneft Deutschland все още са разрешени.
Рискове за европейските компании
Американските санкции забраняват на компании от САЩ да правят бизнес не само с държавната „Роснефт“, но и с частната петролна компания „Лукойл“. Освен това на чуждестранни банки, участващи в петролни или отбранителни сделки, също ги грозят ограничения. Повечето германски и европейски компании вече са прекратили бизнеса си в Русия. Новите санкции на САЩ само ще засилят тази тенденция, казва Томас Фребел, експерт по капиталовите пазари от юридическата фирма Rödl & Partner:
„Оттук нататък банките и фирмите ще проверяват сделките много по-внимателно. В противен случай рискуват собствената си репутация.“
Фребел се опасява, че санкциите на САЩ могат да засегнат и германския капиталов пазар, който едва започва да се възстановява от енергийната криза.
„Тъкмо получихме голяма капиталова инвестиция в компанията Ottobock, а други фирми също са готови да излязат на борсата,“ — казва той. „Но дори и най-малката турбуленция внася несигурност и може да откаже компаниите от публично предлагане на акции.“
Петролът може да поскъпне за дълго
Още от сряда вечер компаниите отново трябва да се питат кои сделки изобщо са допустими.
„САЩ тълкуват много широко кръга на лицата, попадащи под американските санкции,“ — обяснява Татяна Вуколова, експерт по Русия от Rödl & Partner.
Чуждестранните компании с поделения в Съединените щати във всеки случай са длъжни да спазват тези правила. Според Вуколова американските власти често налагат изискването за спазване на санкциите още на ранен етап:
„Често е достатъчно плащанията да се извършват в долари.“
Затова има всички основания да се смята, че цената на петрола ще остане висока за дълго. ЕС отдавна не купува петрол от Русия, но купувачи станаха Индия и Китай. Индийските петролни компании сега могат бързо да попаднат под новите санкции. Ако Индия също спре да внася руски петрол, предлагането ще намалее, а търговците ще получат възможност да повишават цените.
„Когато изкопаемите горива поскъпват, това се отразява и на инфлацията в Германия,“ — казва Вуколова.
Нови рискове за индустрията и цените
Поскъпването ще се усети не само от потребителите, но и от много промишлени отрасли, докато те все още зависят от изкопаеми горива. Кризи и войни силно влияят върху борсовите котировки и — в средносрочен план — върху потребителските цени на природния газ и петрола. Освен това в Европа от 2027 г. значително ще се увеличи цената на емисиите CO₂, за да стане възобновяемата енергия по-привлекателна, а изкопаемата — по-скъпа.
2027 г. е важна и по друга причина: новите санкции на ЕС предвиждат от тази година да бъде забранен вносът на руски втечнен природен газ (LNG). За американската газова индустрия това е добра новина — при ограничено предлагане тя ще може да предлага по-високи цени, поне докато европейските държави в значителна степен зависят от газа.
Въпреки това федералният министър на финансите Ларс Клингбайл (СДПГ) нарече последните решения на Вашингтон „силен сигнал“, че Съединените щати и ЕС съвместно засилват натиска върху руския президент Владимир Путин:
„Много се радвам, че американците сега значително затегнаха своите санкции,“ — заяви той.
Изтчоник: https://www.sueddeutsche.de
