![]()
Зората на автократичния съюз: Пекинският парад разкрива нови световни разделения
В сряда, на фона на грандиозния военен парад на площад „Тянанмън“, европейският пазител на външната политика Кая Калас отправи остро предупреждение: светът е свидетел на зараждащ се „автократичен алианс“. Лидерите на Китай, Русия, Северна Корея и Иран, застанали рамо до рамо в Пекин, не просто демонстрираха военна мощ, а изпратиха ясен сигнал – предизвикателство към установения международен ред. „Това не е просто антизападна реторика“, заяви Калас пред репортери в Брюксел. „Това е директен удар срещу системата, изградена върху правила, която Европа е длъжна да защитава.“
Събитието, отбелязващо капитулацията на Япония във Втората световна война, събра над 25 световни лидери, но вниманието беше приковано към китайския президент Си Дзинпин, руския лидер Владимир Путин, севернокорейския диктатор Ким Чен-ун и иранския президент Масуд Пезешкиян. Тази четворка, обединена от общи санкции и амбиции, превърна парада в сцена за геополитическа демонстрация. Хиперзвукови ракети, подводни дронове и ревящи бойни самолети подчертаха технологичната мощ на Китай, докато десетки хиляди войници маршируваха в унисон, символизирайки солидарност с глобалния Юг.
Си Дзинпин, домакин на спектакъла, използва трибуната, за да отправи послание към света: човечеството стои на кръстопът между „мир и война, диалог и конфронтация“. Думите му, макар и дипломатично облечени, не можаха да прикрият стратегическата тежест на събитието. За Китай парадът беше не само възпоменание, но и витрина за лидерство в един многополюсен свят. За присъединилите се лидери той беше платформа за утвърждаване на техния съюз.
Особено внимание заслужава присъствието на иранския президент Пезешкиян. Неговото участие в Пекин, след като пропусна Парада на победата в Москва през май, сигнализира за задълбочаващото се сближаване между Техеран, Пекин и Москва. Иран, притиснат от западни санкции, все повече разчита на източни партньори, за да заобиколи икономическата изолация и да укрепи позициите си в ядрените преговори. „Използваме всяка дипломатическа възможност на Изток“, заявяват иранските власти, а присъствието на Пезешкиян в Пекин е доказателство за тази стратегия.
Отвъд океана американският президент Доналд Тръмп, отсъстващ от събитието, не пропусна да реагира. В типичния си стил той публикува в социалните мрежи: „Моите най-топли поздрави на Путин и Ким, докато кроите заговор срещу САЩ.“ Кремъл побърза да отхвърли обвиненията, твърдейки, че Москва не „плете заговори“. Но думите на Тръмп отразяват нарастващото безпокойство във Вашингтон от координацията между тези държави.
Пекинският парад не беше просто военен спектакъл – той беше огледало на новата глобална реалност. Докато Западът се опитва да запази влиянието си чрез дипломация и институции, този нов „автократичен алианс“ прокарва свой собствен път. Европа, както подчерта Калас, е изправена пред труден избор: да се противопостави решително или да рискува да бъде изместена от един нов световен ред, който не споделя нейните ценности.