Дейвид Блеър
Ако руските танкове влязат в Полша и Литва, модернизираната автомагистрала Via Baltica ще играе ключова роля при прехвърлянето на подкрепления за отбраната.
Наскоро разширеният път минава през зелен горски пейзаж, покрай живописни села и тихи ферми. Може би в момента създава впечатление за хармония, но ако Русия нахлуе в някоя от четирите държави от НАТО, разположени по трасето E67, тази автомагистрала, свързваща Варшава в Полша с Талин в Естония, ще се превърне в единствения сухопътен коридор за подкрепления, които да предотвратят катастрофа.
Така че наскорошната модернизация на трасето E67, известна още като Via Baltica, означава много повече от обикновен инфраструктурен проект. Поради това президентът на Полша Карол Навроцки и президентът на Литва Гитанас Науседа решиха да се срещнат на общата граница, за да тържествено обявят преобразяването на Via Baltica в четирилентова магистрала.
„Този път има двойно предназначение,“ — откровено заяви Навроцки. „Той ще помогне на нашата икономика и ще укрепи отбранителния потенциал на нашия регион.“ Приносът на автомагистралата за отбраната „не може да бъде надценен“, добави той.
Полша е похарчила 2,6 милиарда евро за модернизацията на своя участък от пътя, от които почти 1 милиард евро е осигурен от Европейския съюз.
Причината, поради която отбраната е толкова необходима, беше очевидна и за двамата лидери. Тяхната среща се състоя приблизително по средата между Беларус — която в момента фактически е сателитна държава на Русия — и руския анклав Калининград, където Кремъл е съсредоточил хиляди войници и арсенал от ракети „Искандер“ с ядрени бойни глави.
Ако танковете на Путин някога нахлуят, най-вероятно ще ударят по участък на границата между Полша и Литва с дължина около 80 километра, отделящ Беларус от Калининград. Завладяване на тази важна територия, известна като Сувалкския коридор, ще позволи на Русия да прекъсне сухопътната връзка на НАТО с трите балтийски съюзнички и да се възползва от слабост, която някои смятат за ахилесовата пета на алианса.
Изолирани, Литва, Латвия и Естония рискуват да изпитат съдбата, подобна на съдбата на големи части от Украйна — поне според плановете на Путин (засега няма никаква известна информация за подобен план на Путин — бел. р.).
В момента се полагат огромни усилия да се предотврати всяко руско въоръжено нахлуване още преди да е започнало. Част от мерките включва подготовка за блокиране и забавяне на настъплението, така че Полша и балтийските държави изграждат взаимосвързана верига укрепления, включително противотанкови окопи и „драконови зъби“. Всички четири държави също така се оттеглят от Оттавската конвенция, за да могат да минират най-уязвимите граници с милиони противопехотни мини.
Въпреки това другата част от плана е ускоряване на пристигането на подкрепления и — при необходимост — новата автомагистрала е предназначена да прехвърля достатъчно войски при първите признаци на криза, за да сдържи Путин и руската военна машина. Именно това прави магистралата Via Baltica жизненоважна за сигурността на всеки съюзник от НАТО, включително и Великобритания, тъй като при нападение срещу някой член на алианса боевете ще засегнат целия алианс.
Започвайки от Варшава, автомагистралата се простира приблизително хиляда километра на североизток през Литва и Латвия, след което достига столицата на Естония.
Дарюс Антанаитис, оттеглил се майор от литовските въоръжени сили и експерт по отбраната на Балтика, обяснява, че колоната от превозни средства, необходими за транспортиране само на един батальон, може да се проточи най-малко четири мили. За преместването на дивизия са нужни десетки хиляди превозни средства.
Опитът да се извърши такова прехвърляне по старата Via Baltica, която имаше само две ленти, би довел до „пълен хаос“, казва той. „Военните колони са много дълги, така че дори най-малка повреда на транспортно средство, катастрофа или спиране могат да предизвикат непреодолима тапа“.
Антанаитис казва, че наскоро разширената Via Baltica „позволява да се увеличи броят на превозните средства на километър“, както и създава „възможност за обикаляне на спрели или повредени машини, без да се спира целият конвой“.
Старият път не беше достатъчно здрав, за да издържи най-тежката военна техника като бронетранспортьори или самоходни артилерийски установки; новата магистрала обаче е достатъчно здрава за тази цел.
В далечния край на сухопътния маршрут на прехвърляне се намира бойната група на НАТО в Естония, водена от 900 британски войници — най-голямото разгръщане на въоръжени сили извън страната. Тяхното стратегическо положение ще стане по-сигурно след подобрението на автомагистралата.
Независимо от взетите мерки, географските особености правят всички балтийски държави неизбежно уязвими. Общата площ на трите държави е едва две трети от площта на Великобритания. Като малки държави по крайбрежието те нямат това, което военните стратези наричат „стратегическа дълбочина“ — достатъчно територия, за да поемат и възстановят сили след евентуално нападение.
Въпреки това решението на Швеция и Финландия да влязат в НАТО през 2023 г. промени ситуацията към по-добро. Балтийско море сега е „езеро“ на НАТО, тъй като и двата бряга на Финския залив и подходите към Санкт Петербург са в рамките на алианса.
„Излизането на руския Балтийски флот от Санкт Петербург в Балтийско море е напълно контролирано от Финландия и Естония“, — казва Антанаитис. „Въздушното пространство допълнително се контролира от шведския остров Готланд, а морските логистични маршрути също са под наблюдение“.
Това освобождава НАТО от зависимостта от единствената автомагистрала, преминаваща през Сувалкския коридор: при всяка криза подкрепленията могат да достигнат най-уязвимите съюзници по маршрути през Балтийско море.
От тази гледна точка Калининград изглежда не толкова опасен руски форпост и възможна отправна точка за нападение, колкото стратегическо бреме за Путин, заобиколено от държави — съюзници на НАТО.
Освен това държавите, разположени по „източния фланг“ на НАТО — ако използваме официалната терминология — в момента харчат за отбрана по-голям дял от своя БВП, отколкото която и да е друга членка на алианса, включително и Съединените щати.
Тази година Полша инвестира 4,5% от БВП в отбраната, Литва ще отдели 4%, Латвия — 3,7%, а Естония — 3,4%, което значително надхвърля 3,2% за САЩ и далеч превъзхожда 2,4% за Великобритания.
Стъпка по стъпка най-уязвимите съюзници запълват пролуките в отбраната си, колкото е възможно — пример за това е модернизацията на Via Baltica.
„Хората в Литва са изпитвали страх през вековете и са осъзнавали заплахата, което ни позволява да се подготвяме,“ — казва Антанаитис. „Но днес, като членки на НАТО и ЕС, ние сме значително по-защитени.“
За страните, свързани от този път, той представлява нещо повече от автомагистрала. Президентът на Литва Науседа я нарече нищо по-малко от символ на „свобода, просперитет и сигурност“.
Източник: The Telegraph
П.П.: мненията в статиите ангажират само техните автори, НС се стреми да представя максимално разнообразни гледни точки с цел да се придобие по-добра представа за събитията по света.
