7 ноември 1917 г. променя света. В Русия се ражда алтернатива на капитализма и една „империя на онеправданите“.
Този модел изгражда мощна индустрия и силна социална държава. Той прави възможна победата над нацистка Германия.
След войната съветският пример принуждава Западна Европа да създаде своя социална държава.
Страхът от алтернативата защитава работниците, дава права и сигурност на милиони хора.
В България социализмът идва със свои тежки репресии и липса на политическа свобода.
Но той носи и плоска социална структура, по-малко неравенства и усещане за обща посока.
10 ноември обещава ново начало. Демокрация, Европа, пазарна икономика, свобода на словото.
В началото мнозина вярват, че България влиза в „клуба на богатите“ и справедливите правила.
Реалността се оказва различна. Деиндустриализацията унищожава предприятията, селското стопанство се свива до зърно и субсидии.
Приватизацията оставя цели региони без поминък, а социалната държава се разпада още през 90-те.
Днес България е дълбоко социално разслоена. Малцина печелят много, мнозинството оцелява.
Именно в тази среда българите загубиха вяра в бъдещето и се затвориха в настоящето.
Младите хора масово работят в услуги, често без реални умения да създават нещо с ръцете си.
Глобализацията изнесе производството в Азия, а у нас останаха ниски заплати и несигурност.
Кризата на Европейския съюз допълнително задълбочава усещането за безпътица.
Когато и съюзът няма ясна цел, трудно е отделният човек да вижда посока.
Изход има, но е труден. Той минава през възраждане на уменията, местната икономика и националните традиции.
Само така българите загубиха вяра в бъдещето може да се превърне от диагноза в предупреждение, а не в присъда.
Гледайте цялото интервю тук:
