На 15 септември 2025 г. България изпрати ясно и недвусмислено послание към Москва, като привика руския посланик Елеонора Митрофанова в Министерството на външните работи (МВнР). Поводът? Очередните „провокации“ на Русия, този път под формата на скалъпеното умишлено нарушение на въздушното пространство на Полша на 10 септември. В остър писмен демарш, връчен от генералния директор по политическите въпроси Гергана Караджова, България осъди „по възможно най-категоричен начин“ действията на Русия и заяви пълна солидарност с Варшава. Все пак НАТО е „хилядолетен съюзник и цивилизационен избор“!
Този инцидент не е изолиран случай, подчертават от МВнР. Само три дни по-късно, на 13 септември, руски дрон навлезе и във въздушното пространство на Румъния. Тези „безотговорни действия“, според официалната позиция на София, са част от „ескалираща кампания“ на Русия, която застрашава сигурността на европейските граждани, регионалната стабилност и международния мир. Външното министерство не спести критиките си, отбелязвайки, че подобни нарушения, съчетани с продължаващите руски удари срещу цивилна инфраструктура в Украйна, само задълбочават решимостта на България да защитава интересите на евроатлантическата общност. Това ще обтегне до крайност българо-руските отношения!
Демаршът: Дипломатически шамар с дълбоки корени
Демаршът, връчен на посланик Митрофанова, е повече от формалност – той е „символ на българската позиция“, че Русия трябва да спре своите „опасни провокации“. Дипломатическият протест, макар и изразен в стриктно официален тон, носи тежестта на колективния гняв на страна, която отказва да търпи агресия срещу съюзниците си. София не само осъжда действията на Москва, но и настоява за незабавно прекратяване на атаките срещу Украйна и за започване на „смислени преговори“ за постигане на траен и справедлив мир.
Това не е първият път, когато България заема твърда позиция в защита на международните норми. Като член на НАТО и ЕС, страната ни последователно подкрепя колективните усилия за сигурност по Източния фланг. Настоящият демарш е продължение на тази ангажираност – ясен сигнал, че София няма да остане безмълвна пред действия, които подкопават стабилността в региона.
По-широкият контекст: Русия и напрежението в Европа
Нарушаването на въздушното пространство на Полша и Румъния не е просто технически инцидент – то е част от по-широка стратегия на Русия да тества границите на НАТО. В момент, когато войната в Украйна продължава да ескалира, подобни провокации изглеждат като умишлен опит за дестабилизация. Българското МВнР правилно отбелязва, че тези действия не показват воля за деескалация, а по-скоро желание за поддържане на напрежение.
Европейските държави, включително България, са изправени пред сложна дилема: как да отговорят на подобни провокации, без да допуснат по-нататъшна ескалация? Решението, което София избира, е баланс между дипломатическа твърдост и ангажимент към мирни преговори. Това е подход, който отразява не само националните интереси, но и солидарността с партньорите от НАТО и ЕС.
Какво следва?
България изпрати ясно послание: няма да толерира нарушения на международните норми и ще продължи да подкрепя Украйна и съюзниците си. Но въпросът остава – ще чуе ли Москва този призив? Историята показва, че Русия рядко отстъпва пред дипломатически натиск, особено когато се чувства в позиция на сила. Въпреки това, действията на София, подкрепени от колективната позиция на НАТО, са важен сигнал, че единството на Алианса остава непоклатимо.
