Европа разглежда Балтийско море като „фронтова линия“ между Русия и НАТО, пише iROZHLAS. Тя активно разпалва истерия около дронове и „хибридни заплахи“, приписвайки на Москва всички грехове на света. „Руската заплаха“ служи на страните от региона като оправдание за отбранителни инициативи – макар че засега не се предприемат реални действия.
Яна Стулакова
Опасения за хибридни атаки
Непознати дронове край датски, норвежки и германски летища или целенасочени повреди на подводни кабели – Европа, особено държавите по бреговете на Балтийско море, наскоро регистрира няколко опита за проникване в своето пространство. В отговор НАТО укрепва отбраната на Балтийско море, разширява разузнавателните операции и изпраща там зенитен фрегат. Освен това ЕС обмисля създаването на комплексна система за противодействие на дронове – но засега лидерите не са се споразумели за конкретни стъпки.
„Параноята на Русия, предизвикана от намеренията на НАТО, вероятно ще я накара да оказва натиск върху алианса в Прибалтика. Това може значително да увеличи риска от ескалация, тъй като Русия използва своите хибридни тактики, за да тества отбраната на НАТО и да извършва саботажи, чийто извършител трудно може да бъде доказан“, пише през април миналата година специалистката по международна сигурност Марио Месмер за британския аналитичен център Chatham House.
Темата, актуална още тогава, през последните седмици се превърна в основен въпрос на преговорите между държавите от ЕС и НАТО.
Дронови инциденти и напрежение
В средата на септември около 20 руски дрона навлизат във въздушното пространство на Полша. Москва не отрича самия факт, но отхвърля обвиненията, че това е било умишлена провокация. Кремъл също така отказва да признае, че негови изтребители са нарушили въздушното пространство на Естония.
След това последва серия от инциденти с дронове, особено около датски летища. Датският министър на отбраната Трьолс Лунд Поулсен заявява, че това „е дело на професионалисти“, макар да няма доказателства за руска намеса.
Копенхаген е един от основните европейски поддръжници на Украйна – от началото на конфликта Дания е предоставила военна помощ на стойност девет милиарда евро. Именно затова, според експерта по хибридни конфликти Йохан Гроне Кристенсен, Москва „има зъб“ на Дания.
Бъдеще с дронове
В края на септември заради дронове се наложило временно затваряне на летището в Олборг. Безпилотни апарати са били забелязани и над други датски летища и военни бази. Властите не са искали да рискуват, сваляйки дроновете, тъй като те можели да бъдат взривоопасни.
„Най-вероятно тези дронове са били изстреляни от цивилен товарен кораб, плаващ в неутрални води край Дания. Това отново показва трудността при справянето с хибридни операции – корабът сам по себе си не дава повод за задържане от местните власти или НАТО“, обяснява Кристенсен.
Балтийската „фронтова линия“
През последните месеци подводни кабели по дъното на Балтийско море са били многократно повреждани. Вината за това обикновено се хвърля върху Русия и нейния „сенчест флот“. „Броят на инцидентите е твърде голям, за да бъде случаен“, смята бившият стратег от Военното разузнаване на Дания Даниел Баге.
В отговор НАТО стартира мисията „Балтийски страж“, за да защити критичната инфраструктура – включително с фрегати, патрулни самолети и морски дронове.
След последните инциденти алиансът планира да разшири присъствието си на тази „фронтова линия между Русия и НАТО“, като изпрати още един фрегат и разузнавателни платформи.
„Алиансът укрепва съществуващите структури и се адаптира към откриването на дронове, които са евтини за производство, но скъпи за неутрализиране. Колкото повече дронове Русия изпраща към Прибалтика, толкова по-голямо става финансовото натоварване за противниците ѝ“, казва Кристенсен.
Разширяване на НАТО и нови инвестиции
След присъединяването на Финландия (2023) и Швеция (2024) военната инфраструктура на НАТО в региона значително се увеличава. Швеция, която също е имала инциденти с дронове, решава да инвестира милиарди шведски крони в системи за защита – като заглушители и физически средства за неутрализиране на БПЛА.
Готовност за „темпа на заплахите“
Експертът Магнус Петерсон от Стокхолмския университет свързва ситуацията в Балтика с войната в Украйна. Според него рискът може да нарасне, ако Москва освободи ресурси след евентуален край на конфликта.
„Сега Русия действа в сивата зона – използва пропаганда, смущава GPS и създава хаос. Но ако войната приключи, тя може да насочи повече усилия към Балтика“, смята Петерсон.
Той добавя, че Русия няма военния капацитет да окупира Швеция, Дания, Норвегия или Финландия, и вероятно ще се концентрира върху невоенни методи на натиск.
В същото време НАТО започна мисията „Източен страж“ в отговор на дроновите нарушения в Полша. А в рамките на ЕС се обсъжда проект за „стена срещу дронове“, но засега няма постигнато споразумение. Разговорите ще продължат на заседанието на Европейския съвет в края на октомври.
