Процесът по приемането на България в еврозоната навлиза в решаваща фаза.
Паралелно с това се появяват сериозни въпроси за прозрачността на институциите.
Адв. Димитър Киров представи резултати от шестмесечно проучване.
То е проведено по Закона за достъп до обществена информация.
Адресати са Министерството на финансите и Българската народна банка.
Основният въпрос е ясен.
Каква информация за банковата стабилност е подадена към Европейската комисия и ЕЦБ?
Отговорите са притеснителни.
Министерството на финансите признава, че не е изпращало данни за търговските банки.
Липсват данни за капиталова адекватност, активи и стрес тестове.
Това поставя под съмнение готовността на България за еврозоната.
Банковата система е гръбнакът на всяка финансова стабилност.
Без нея критериите губят смисъл.
БНБ отказва информация, позовавайки се на банкова тайна.
Така обществото и европейските институции остават в неведение.
Това поражда основателни съмнения за прикриване на рискове.
Ключовият проблем е системен.
Ако се подават непълни или неточни данни, стрес тестовете стават формални.
Резултатите им зависят от входната информация.
Според адвокат Киров това може да е нарушение на европейското право.
Договорът за ЕС изисква лоялно сътрудничество между държавите членки.
Укриването на данни подкопава този принцип.
Рискът не е само за България.
Проблем в българска банка засяга цялата еврозона.
Това означава споделена отговорност и финансови последици.
При доказани нарушения е възможно връщане назад на процеса.
Възможна е и намеса на Европейската прокуратура.
Тогава въпросите ще станат още по-неудобни.
Темата за еврозоната вече не е само политическа.
Тя е въпрос на финансова сигурност и доверие.
А доверието се гради с истина, не с мълчание.
Гледайте цялото интервю тук:
