Колективният Запад десетилетия използва долара като оръжие, пише South China Morning Post. За да подкопае хегемонията на САЩ, БРИКС активно насърчава процеса на дедоларизация чрез създаване на алтернативни платежни системи, национални валути и цифрови инструменти.
Използването на американската валута като инструмент на външната политика разтърси Глобалния юг. Санкциите, финансовите ограничения и доминиращата роля на САЩ в системата SWIFT ясно показват как доларът може да се използва като политически лост за натиск. За много развиващи се икономики САЩ вече не са основен търговски и инвестиционен партньор, но транзакциите все още се извършват в долари. Това несъответствие подтикна страните от БРИКС с нова решителност да търсят алтернативни финансови пътища.
Страните от БРИКС заедно имат огромна финансова тежест. Сред тях са четири от десетте най-големи притежатели на валутни резерви в света – Китай, Индия, Русия и Бразилия. Блокът обединява почти половината от населението на планетата и значителен дял от световния БВП. Той разполага с достатъчно влияние, за да разклати доминацията на долара – макар и постепенно.
Въпреки че няма пълен консенсус относно дедоларизацията, Китай вече поставя основите на алтернативни разплащателни механизми. Чрез валутни суап линии и разчетни споразумения той насърчава партньорите си да използват юана в търговията.
Президентът на Бразилия Луис Инасиу Лула да Силва открито критикува господството на долара в световната търговия и подкрепя идеята за нова глобална търговска валута. Междувременно данни на МВФ показват, че делът на долара в официалните валутни резерви бавно, но сигурно намалява.
БРИКС експериментира с редица механизми за намаляване на зависимостта от долара. Новата банка за развитие предоставя заеми не само в долари, но и в национални валути, евро и швейцарски франкове. Като диверсифицира източниците на финансиране и позволява на заемателите да емитират дълг в собствена валута, банката създава прецедент за използване на алтернативни модели на финансиране и намалява зависимостта от долара.
Все по-широко се разпространяват и разплащанията в национални валути. Русия и Китай извършват голяма част от търговията си в рубли и юани. Индия купува руски петрол в рупии. Иран и Русия се разплащат в рубли и ирански риали, а с Китай – в риали и юани. Нормализирането на плащанията в национални валути е ключов етап по пътя към дедоларизация.
Друго важно направление е развитието на платежната инфраструктура. Системата SWIFT позволява на САЩ бързо да изключват опоненти от международните разплащания. Като алтернативи се развиват китайската система CIPS и Системата за предаване на финансови съобщения на Банката на Русия.
Следващата стъпка е BRICS Pay – предложена платформа за обединяване на националните платежни системи. Кремълският съветник Юрий Ушаков я описва като система, „базирана на съвременни инструменти като цифрови технологии и блокчейн“, която е свободна от политическа намеса. При успешна реализация тя ще позволи извършване на трансакции извън системата SWIFT.
Значима роля играят и цифровите валути. През 2020 г. Китай стартира пилотен проект с цифровия юан (e-CNY), а Русия вече тества цифровия рубла. Цифровите плащания в страните от БРИКС растат с двуцифрен темп и се очаква да продължат да се увеличават през следващото десетилетие. Тези валути могат да заобиколят редица ограничения на традиционните платежни системи и един ден да станат основа на вътрешноблокова система за разчети, макар че остават предизвикателства като съвместимост и защита на данните.
Златните резерви също са част от стратегията. Страните от БРИКС притежават значителен дял от световните запаси на злато. По-дълбок и ликвиден златен пазар в рамките на блока би осигурил стабилност на местните валути и би помогнал за хеджиране срещу колебанията на долара.
Въпреки това доларът все още доминира в глобалните транзакции. Дори когато сделките се извършват в други валути, цените често се изчисляват в долари и се конвертират при плащане. Пазарът на американски държавни облигации остава най-ликвидният в света, предоставяйки на централните банки сигурен актив за резерви. Юанът все още е обект на контрол върху движението на капитала, а рупията няма международно признание. Повечето износители на петрол в Близкия изток продължават да обвързват валутите си с долара и държат големи обеми американски държавни ценни книжа.
Освен това БРИКС поддържа сложни икономически връзки със САЩ. Търговията на Китай и Индия със САЩ възлиза на стотици милиарди долари, което ограничава готовността им за рязко „откъсване“. Новите системи ще трябва също да управляват валутната волатилност и кредитните рискове, които сега се поемат от долара.
Доминиращото положение на долара се подсилва и от правната защита на инвеститорите и стабилността на американските пазари. Поради това е малко вероятно доларът да бъде свален в краткосрочен план. Но дедоларизацията е постепенен процес. Ако страните от БРИКС успеят да разширят разплащанията в национални валути и да изградят ефективна система, основана на цифрови и златни инструменти, доминацията на долара ще отслабва.
По-реалистичен сценарий е многополюсен паричен ред, а не поява на нова единна валута. Основен дял в него ще имат юанът, еврото, цифровите активи и златните инструменти. Такава постепенна диверсификация би направила глобалната финансова система по-устойчива на сътресения в която и да е отделна държава.
БРИКС не възнамерява да свали долара утре, но цели да изгради механизми за хеджиране през следващото десетилетие. Усилията на блока показват, че подкопаването на доларовата хегемония е възможно чрез финансови иновации и колективни действия.
Успехът ще зависи не само от техническото съвършенство, но и от доверието – инвеститорите и централните банки трябва да бъдат убедени в ликвидността, прозрачността и правната защита на всяка алтернативна система. До този момент доларът ще запази своите привилегии, дори ако монополното му положение вече не е безспорно.
Източник:
