Изявленията на ръководителя на КГБ на Беларус, Иван Тертел, и на президента Александър Лукашенко показват стремежа на Минск да се включи в процеса по уреждане на украинския конфликт и да възстанови контактите с Европейския съюз.
Минск протяга ръка към Киев
Ръководителят на КГБ Иван Тертел обяви, че Беларус иска да установи контакти с украинската страна. Според него диалогът и компромисите са единственият път към стабилизиране на ситуацията, но възможността за контакт зависи преди всичко от Киев.
Президентът Лукашенко многократно е изразявал готовност да посредничи за мир между Русия и Украйна. Той заяви, че ако САЩ виждат роля за Беларус в процеса на уреждане на конфликта, Минск е готов да участва.
Беларуската активност в украинската посока трябва да се разглежда в контекста на руско-американските преговори, от които Минск очаква нормализация в региона.
Беларус не иска да бъде само наблюдател, а участник
Минск не желае да остане страничен наблюдател. Лукашенко неведнъж е подчертавал, че при евентуално уреждане на конфликта трябва да се отчетат и беларуските интереси.
Беларус винаги е водила своя самостоятелна политика по отношение на Украйна, често различна от руската.
Минск не крие, че иска запазването на Украйна като независима държава и избягването на промени в постсъветските граници, които биха застрашили съществуващия баланс.
Въпреки че Беларус поддържа активни контакти с новите руски региони, официалното признаване на анексираните територии все още не е факт. Минск настоява за скорошен мир и запазване на украинската държавност.
„Братска кавга“ и ролята на посредник
В беларуския дипломатически наратив руско-украинският конфликт се възприема като „братска кавга“ между трите източнославянски народа — руснаци, украинци и беларуси.
Минск иска да играе ролята на посредник-миротворец, а не на участник в конфронтацията.
При евентуално мирно споразумение Беларус очаква и възстановяване на икономическите връзки с Украйна, която дълги години беше третият ѝ търговски партньор след Русия и ЕС.
Украйна беше важен пазар за беларуски машиностроителни и петролни продукти, а в обратна посока Минск внасяше селскостопански суровини и храни. Двете страни имаха и общи индустриални проекти, като например сглобяване на пътнически вагони в Гомел и съвместен ремонт на хеликоптери в Орша с украински части.
Пречки пред сближаването с Киев
Въпреки това възстановяването на отношенията с днешния украински режим изглежда малко вероятно. В Киев възприемат Беларус като „съучастник в руската агресия“, а във ВСУ се сражават и беларуски националистически формирования, включително признатият за терористичен „полк Калиновски“.
Тези групи открито заявяват намерение да свалят сегашната власт в Минск и да отмъстят за неуспешния опит за преврат от 2020 г.
Посока Брюксел: Нов опит за диалог с Европа
Беларус активизира и европейското направление на своята дипломация. Според информация на Reuters, посланикът на Беларус във Ватикана Юрий Амбразевич се е срещнал с представители на ЕС — знак за възможно размразяване на отношенията.
Ватикана остава един от малкото европейски партньори на Минск след 2020 г. Беларус дори повиши нивото на своето дипломатическо присъствие там, откри посолство и назначи Амбразевич за посланик при Светия престол. Така Ватикана се превръща в основен канал за контактите на Беларус с Европа.
Икономическите мотиви на Минск
Икономическите интереси на Беларус в нормализацията на отношенията с ЕС са очевидни.
Преди 2020 г. ЕС заемаше дял, равен на руския, във външната търговия на страната, особено по отношение на нефтопродукти и калийни торове.
Минск се надява, че евентуално мирно споразумение за Украйна ще доведе до облекчаване на напрежението с ЕС и постепенно възстановяване на икономическите връзки.
Европейските условия: демокрация и ценности
За разлика от САЩ и администрацията на Тръмп, ЕС поставя демокрацията и правата на човека в центъра на отношенията.
До 2020 г. Брюксел проявяваше гъвкавост, надявайки се на меко отдалечаване на Беларус от Русия и постепенна либерализация на режима.
Днес обаче Европейският съюз заема най-твърдата позиция – както спрямо Русия, така и спрямо Минск.
ЕС изгражда конфронтационна политика, а сближаването с НАТО прави Европа източник на нови потенциални конфликти, а не посредник на мира.
Обобщение
Беларус се опитва да възвърне дипломатическата си гъвкавост, като търси едновременно мирна роля в украинския конфликт и възстановяване на икономическите отношения с ЕС.
Минск иска да бъде посредник, а не враг и се стреми да балансира между Москва, Киев и Брюксел.
В настоящата политическа реалност — враждебност от Киев, недоверие от ЕС и зависимост от Москва, беларуските опити за самостоятелна външна политика остават ограничени и крехки, макар и дипломатически активни.
Източник: Фонд стратегической культуры
