Андрей Фурсов
Винаги съм отличавал Британия от Европа. Това е особен остров на бандити, пирати и всякаква измет, които създадоха Америка. Съвременната Англия изначално се формира като северноатлантическа цялостност, противопоставяща се на Европа с нейната католическа романо-германска цивилизация като особен социокултурен тип, макар и произлязъл от европейската цивилизация, но представляващ нейния морски и търговски мутант.
Английската управляваща прослойка перфектно разбираше това свое отличие, формулирано от Ф. Бейкън в „Новата Атлантида“, и го култивираше. Съвременната Англия изначално се създаваше като нещо, което излиза не само извън английските, но и извън европейските рамки, като нещо наднационално. И не е чудно, че в придаването ѝ на такава форма огромна роля са играли наднационални сили: венецианският и еврейският капитал, които са реформирали английската управляваща прослойка и са създали Атлантическата (със северноамериканските колонии още през XVII век) Англия като „Нова Атлантида“.
Някаква социална разхайтеност (а за предкапиталистичното общество, за разлика от буржоазното, индивидуализацията, както и развитието на търговския капитал, това е именно отклонение от нормата) беше характерна за Англия и поради факта, че върху нея постоянно нахлуваха вълни от преселенци от континента, които разрушаваха създадения от предшествениците ред, а следователно и колективните форми и свързаните с тях традиции. Знаменитата английска (британска) „традиция“ ще бъде създадена по-късно, вече на буржоазно-индивидуалистическа основа.
Упорът точно върху тази „традиция“ свидетелства за това, че тя е компенсация на слабостта в Англия на оная традиция, която е характерна за народите на континентална Европа. И това е разбираемо: на острова бягаха неуспешните (тези, които са претърпели поражение), склонни към разбойничество и т.н. С други думи, често това беше нисък социален тип, а от гледна точка на завладяваните – просто измет. През XVII–XIX век ситуацията ще се повтори: не най-добрият човешки материал ще замине за Америка, а заселването на Австралия изобщо ще започне с каторжници.
„Сам английският език, – пише А. Тулупов, – е нещо нетрадиционно, аморфно, език-бастард. Липсата на вътрешна сила – това всъщност е липсата на традиция. Фактът, че една трета от английския език се състои от френски, тоест латински корени, поставя под съмнение и самобитността на самия език: дали е германски, дали романски, дали някакъв есперанто“.
Социалните особености и историческите обстоятелства оставиха отпечатък не само върху езика, но и, разбира се, върху начина на мислене, върху типа на мисленето.
„Англичаните винаги са били против централизирано производство на смисли. В Британия специфичният фолклорен герой е глупакът-чудачина. При нас няма герои-шизофреници, а при тях има. Например, Шапкарят“.
Източник: страницата на Андрей Фурсов в Дзен.
