България между олигархията и либералното робство
Загубата на влияние на Бойко Борисов
Бойко Борисов, който от 2005 г. насам се наложи като феномен в българската политика, днес изглежда окончателно отстранен от централната сцена. След последните му изказвания, в които мнозина съзряха намек за нови избори и атака срещу Делян Пеевски, очакванията за „разчистване на ГЕРБ“ и сваляне на кабинета се оказаха илюзия. Нищо от това не се случи – и няма изгледи да се случи. Борисов вече стои на „ветеранската скамейка“ и изглежда като политически фосил, откъснат от реалностите.
Издигането на Делян Пеевски
В същото време Делян Пеевски, лидер на ДПС „Ново начало“, укрепва позициите си. Според медийните информации той е разговарял с премиера Росен Желязков и му е изразил безусловна подкрепа за кабинет с пълен мандат – без да иска постове, без да търгува властта. Това на практика означава едно: реалната власт днес е в ръцете на Пеевски, а Желязков е негов „сламен премиер“.
Олигархичният модел на властта
Развитието напълно съвпада с класическите модели, описани от Аристотел: всяка демокрация деградира в олигархия. България днес е именно такъв пример – държава, превзета от олигархични кръгове, които управляват като феодали. Политиката е сведена до лични, семейни и корпоративни интереси, лишена от философия и идеология.
Зависимостта от Брюксел и Вашингтон
Тази олигархия не е самостоятелна – тя е продукт на либералния модел, наложен от Брюксел и подкрепян от Белия дом. Без тяхното разрешение и подкрепа не може да се направи политическа кариера. Оттук идват и основните приоритети: вкарване в еврозоната, военни ангажименти срещу Русия, подчинение на външни интереси.
България като територия без държава
На практика държавата е изпразнена от съдържание. Вътрешната власт е в ръцете на олигарси, а външната политика се гради на отстъпки към силните на деня. Днешните управляващи са готови да предадат и съюзници, и принципи, само за да оцелеят и да получат индулгенции от „началниците“ в Брюксел.
Рискът от социални и политически трусове
Всичко това вещае тежки последици – задълбочаване на политическата и финансова криза, особено след влизането в еврозоната. Още в началото на следващата година са възможни протести и нови политически кризи. Властта, изпълнила задачите си към външните фактори, ще остане изпразнена от съдържание и безпомощна.
Истинската битка – референдумът
В тази ситуация истинската борба не е в театъра на сутрешните блокове, където едни и същи партии сменят ролите си, а в по-дълбинните процеси. Битката за референдума за българския лев е именно такава – удар срещу пирамидалния модел на олигархията. Ако тя бъде разклатена и не може да изпълнява задачите на своите господари, тогава ще бъде принудена да се оттегли.
📌 Заключение:
Днес България е сведена до „територия без държава“, в която няколко олигарси дърпат конците, а политическият елит изпълнява чужди поръчки. Но докато народът има глас и възможност да каже „не“, борбата не е изгубена. Истинският въпрос е – ще намерим ли сили да канализираме гнева си и да извоюваме бъдещето си?
Гледайте цялото видео тук:
