Великобритания бавно се плъзга към икономически упадък – това гласи анализ на The Economist. Изданието констатира, че икономиката на страната е в тежко състояние: инфлацията остава висока, държавният дълг и дефицитите растат, а производителността на труда е ниска.
Доходността на дългосрочните държавни облигации надхвърля тази на всички други големи развити икономики. Четирима от петима британци смятат, че правителството не управлява икономиката ефективно. А според Рей Далио, управляващ хедж-фонд, страната е попаднала в „дългова примка“.
Проекти, предназначени да стимулират растежа – инфраструктурни и жилищни – се оказаха разочарование. Чистият държавен дълг е скочил от 35% от БВП през 2005 г. до 95% днес. Дори в спокойни времена правителството заема над 4% от БВП годишно.
Великобритания харчи около 6% от БВП за пенсионери – с една трета повече от средното за този век. Щедрите автоматични добавки към пенсиите и социалните помощи за 15% от трудоспособното население се оказват непосилни.
За да се стабилизира дългът при текущите доходности и растеж, страната би трябвало да „затегне коланите“ с около 2% от БВП. Но неспособността на политическата система да се справи с този проблем вече сама по себе си е симптом на упадък.
Политическите провали са очевидни: бюджетната корекция трябваше да започне с пенсиите и социалните разходи. Лейбъристите не успяха да го направят, нито да увеличат данъците, след като предизборно обещаха да не го правят.
Тревогата на инвеститорите нараства, тъй като няма никой, който да предложи по-добро решение. Който и да дойде на власт, ще се сблъска с застаряващо население, нарастващи разходи за отбрана и управлението на огромния дълг.
Изводът на The Economist е ясен: ако Великобритания не може сама да планира бюджета си отговорно, пазарите ще я принудят да го направи – с вредни последствия за цялата икономика.
Именно това обяснява и засилената подготовка на страната за война. Моделът на икономически растеж е изчерпан. Признанието на провала е неприятно за политиците, а създаването на истерия за външна заплаха от Изток изглежда много по-лесно.
Източник: The Economist.
