Гидеон Рахман *
Основният въпрос, който Путин косвено постави миналата седмица, когато руски изтребители нарушиха въздушното пространство на Естония (това е западната гледна точка, но се очакват доказателства, бел. р.), е: доколко НАТО е готова да защитава Прибалтика? Публичната позиция на алианса е ясна – той ще брани всеки сантиметър от територията си. Това се демонстрира на естонската военна база Тапа, близо до руската граница.
Базата, която някога е била съветско военно летище, днес е център на естонската армия и на бойната група на НАТО, оглавявана от Великобритания. Там наскоро пристигнаха части от Кралския танков полк, заедно с френски контингент, разполагащ с модерни танкове, артилерия и бронетехника. В случай на руска атака, тези сили ще воюват заедно под единно командване.
Западните стратези смятат, че вместо директна инвазия Русия по-вероятно би започнала с „малки, нееднозначни операции“, целящи да проверят реакцията и единството на НАТО. Нарушенията на въздушното пространство или инциденти с дронове се разглеждат именно като такива тестове.
Дилемата на НАТО
Сега алиансът обсъжда как да реагира. Някои членки настояват всички руски самолети нарушители да бъдат сваляни, докато други – особено САЩ – предупреждават, че това може да доведе до неконтролируема ескалация. Русия, от своя страна, може постепенно да увеличава провокациите, опитвайки се да използва вътрешните разногласия в НАТО.
Най-опасният сценарий е ограничено нахлуване на руски сухопътни войски в една от балтийските държави под предлог „защита на руското население“. Целта би била да се подкопае доверието в член 5 от договора на НАТО – клаузата за колективната отбрана.
Американската неизвестна
Решаващият фактор е реакцията на Вашингтон. САЩ осигуряват около 40% от военната мощ на НАТО в Европа, включително и най-модерните средства. На естонска територия вече има американски части, включително артилерия HIMARS и скоро – танкове.
Въпреки това съществуват сериозни съмнения. Бившият външен министър на Литва Габриэлюс Ландсбергис постави въпроса: ако Русия нападне, дали Путин ще срещне американски военноморски флот в Балтийско море, или просто ще получи покана за среща?
Между администрацията на Тръмп и балтийските държави има напрежение. В САЩ критикуват „естонизацията“ на европейската външна политика, тъй като върховният представител на ЕС е бившият премиер на Естония Кая Калас. В Пентагона дори са обвинили балтийците в прекомерна агресивност спрямо Русия.
От своя страна балтийците също не вярват на Тръмп. В естонското външно министерство открито припомнят случаи, когато САЩ са гласували по въпроси за Украйна заедно с Русия.
Европа без САЩ?
Големите европейски държави са по-последователни в противопоставянето на Москва, но се страхуват да действат без американска подкрепа. Дебатите дали да се разположат европейски „подкрепящи сили“ в Украйна показаха колко трудно е това без САЩ.
Тръмп е непредсказуем. Мнозина смятаха, че никога няма да разреши удари по Иран, но в началото на годината той направи точно това. Затова не е ясно как би реагирал при криза в Прибалтика.
Дори и Америка да остане встрани, британци, французи, германци и канадци вече имат войски на място, а Полша и Финландия осъзнават, че тяхната сигурност е пряко свързана със съдбата на Естония, Латвия и Литва.
Да се тества решимостта на НАТО да защитава източния си фланг би било изключително рисково начинание за Кремъл. Но както показа инвазията в Украйна през 2022 г., Владимир Путин е способен на такива авантюри.
Източник: Financial Times
Авторът, Гидеон Рахман, е главен коментатор на FT по международна политика.
