Стенли Йънг – международник-колумнист
На днешен етап ядрената енергетика се развива с бързи темпове
заради повищаване на интереса към нея. През 2024 г.14-те най-
големи банки в света, сред които Bank of America и Morgan Stanley,
обещаха да подкрепят ядрената енергетика. Както се посочва в
доклад на Международната агенция по енергетика от 2024 г., до
2050 г. търсенето на електроенергия в света ще се удвои, независимо
от различните сценарии за развитие на световната икономика и
геополитическата ситуация. Въпреки това Европейският съюз прие
деветнадесетия пакет санкции, който засяга и топливо-
енегретическия сектор. В този ред на мисли България като част ЕС
дали получи повече или си навреди геополитиката и изискванията на
Брюксел?
Както е известно България спря няколко реактора на АЕЦ
“Козлодуй”, а АЕЦ “Белене”, както и Южен поток останаха
нереализирани проекти. В неолибералното общество присъства
заблудата, че цял свят е готов и иска да се европеизира в всички
сфери на своята държава, включително и в енегретиката. Дали е
така, нека да видим примерите на страни, които в новата
международна система ще се опитват да бъдат регионални (даже и
световни) държави, а също така проявяват висока степен на
субектност във вътрешната и външната си политики.
Китай. Несъмнено страната, която е най-големият съвременен
геополитически противник на САЩ. Модернизацията и
технологичното развитие е на етап, който ЕС не може вече да
достигне. Още повече страната успя да се пребори официално с
бедността преди няколко години и въпреки това осъзнава, че
атомната енергетика играе много важна роля, що се отнася до
нейното развитие. Към Април 2025 г. КНР за първи път излезе на
първо място в света по общ мащаб на ядрената енергия. Това се
казва в "доклад за развитието на ядрената енергетика в Китай 2025"
на Китайската асоциация за ядрена енергия. Миналата година
Държавният съвет на страната одобри проекта за строителството на
11 блока в пет АЕЦ: "Сювей", "Луфен", "Джаоюан", "Саняо" и
"Байлун".
Индия. Втора страна, която вече се стреми уверено да намери своето
място сред първите в геополитиката. Забележете, че през 2022
г.Министерството на околната среда, горите и изменението на
климата на Индия одобри дългосрочна стратегия за развитие с ниски
въглеродни емисии, която предвижда трикратно увеличаване (!) на
атомния капацитет до 2032 г. В 2021 и 2024 година страната откри
още два блока на своята АЕЦ Какрапар, а в 2029 се очаква
построяването на още една АЕЦ.
Турция. Геополитическата роля на Турция заметно се усилва в
Близкия Изток, Централна Азия, на Балканите и кавказкия регион.
Днешното ръководство осъзнава, че нуждата от развит енергитичен
сектор и не си губи времето – АЕЦ Аккую се очаква следващата
година да бъде пусната в експлуатация.
Египет. Военният потенциал на Кайро го прави един от най-
уважаваните арабски страни. Осъзнавайки важността на своето
геополитическо положение, египетските управляващи също не
изпускат възможности за развитието и в енергетиката. На
съвременен етап се извършва строителството на четирите
енергоблока на АЕЦ "Ел Дабаа", което ще приключи през 2029
година. Министърът на електроенергетиката и възобновяемите
енергийни източници на Египет Махмуд Есмат отбеляза
вероятността за изграждане на допълнителни енергоблокове в
бъдеще.
Казахстан. Една от най-развитите страни в постсъветското
пространство. И въпреки, че Астана може да бъде упрекната в скрит
авторитаризъм, в 2024 правителството реши да се допита до
собственния си народ дали е нужно да се строи АЕЦ в страната. На
референдума гражданите изразиха своето съгласие за развитието на
енергетиката в страната, а в момента властите са съгласували
изграждането на три атомни електроцентрали в Казахстан. Първият
АЕЦ трябва да започне своята работа към 2035 година.
Унгария. Мисля, че няма смисъл да обясняваме, защо Унгария стана
еталон за суверенитет в сред европейците. Сигурно знаете и за
строителството на втора АЕЦ, която носи названието Пакш-2. Този
проект е от голямо значение, тъй като според министъра на вншните
работи на страната Петер Сиярто, при реализацията на проекта за
АЕЦ "Пакш-2" Унгария ще може сама да произвежда по-голямата
част от електроенергията, необходима за потреблението в страната,
но ако проектът не може да бъде продължен, това ще направи
енергоснабдяването на републиката уязвимо в дългосрочна
перспектива.
Индонезия. Азиатско-тихоокеанският регион е сред може би най-
развиващите се и в скоро време се очаква да измести даже и Европа.
Бивша колона, известна именно с островите Бали, Индонезия сега
има финансовите и интелектуални капацитети да премести своята
столица от Джакарта в Нусантара – новостроящ се град (Дали
България може да направи такова нещо, ако се наложи?). Тази
година страната обяви плановете си към 2040 година да има вече
изградена АЕЦ.
Съществуват още немалък брой случаи, но повечето споменати
страни представляват едно доста по-развито ниво на нашата страна в
геополитически, военен, икономически планове. Последният пример
показва потенциала и целеустременноста на една страна, която
скоро ще ни задмине по ряд показатели. Какво прави България в
това време обаче? За 20 години се отказа от стратегическо важни
енергийни проекти като АЕЦ Белене. Зелената енергетика, която се
предлага на страната ни от Брюксел не може да се мери с
възможностите, които биха ни дали зактворените блокове на
“Козлдуй” и проекта “Белене”. По такъв начин губим не само
възможност за енергийна независимост, но и за още по-голям износ
на електричество в други държави и съответсвено получаване на по-
големи печалби. А изхождайки от опита в историята АЕЦ Козлодуй
не само е дал нови работни места, а е повлиял значително в
развитието на науката в България особено в сферата на физиката,
тъй като е била нужна подготовка на кадри. Представете си ако АЕЦ
Белене започне да работи как би се отразило и на развитието на
страната в научен план. А също така си представете страна, която в
миналия век е била една от малкото със свой АЕЦ и опит в тази
сфера, да има своето участие в развитието на нови енергийни
проекти в света. Както вече видяхме страните, опитващи се по един
или друг начин да бъдат геополитически фактор и да способстват
развитието на своята държава, не се отказват от ядрената енергетика.
В днешни дни България се опитва да развие зелената политика,
която не е ефективна, има своя срок на експлуататция и все още не
се знае как вече използвания материал ще повлияе на околната
среда. В същото време площи от страната, пригодни за аграрно
използване. В Плана за развитие на електропреносната мрежа за
периода 2025-2034 г. се посочва, че Производството на
електроенергия от възобновяеми енергийни източници през 2034 г.
ще надхвърли 50% от прогнозираното брутно електропотребление
на страната, като в същото време България ще разчита допълнително
и на внос. Още по-обезпокоителен е фактът на фона на
икономическите проблеми, новите самоубийствено санкции и
наливането на пари във военния сектор, дали ще може да продължи
да финансира и зелената политика на страните? От друга страна
България се опитва да се заиграе и с Westinghouse, върху която, за
съжаление, Международна агенция за атомна енергия няма контрол.
Време е България да помисли за своите възможности и да вземе
пример от останалия свят. Отдавна либералната идеология изгуби
своето влияние в глобален план, а суверенитетът върна своята
актуалност. Докато страни, които преди години бяха доста по-слабо
развити от България, днес показват своите своите амбиции и мечти в
сферата на развитието на ядрената енергетика и благосъстоянието
си. Щом страни, претендиращи да бъдат регионални и световни
държави, искат да продължат да строят атомни централи, е повече от
ясен знак каква важна роля те ще играят в бъдещето.
