Марк Ширитц
Рекордният ръст на цената на златото показва колко нестабилен може да бъде светът. Инвеститорите се опитват да извлекат полза от това: политическата неразумност се превръща във фактор за вложенията.
Златото само по себе си не е особено привлекателна инвестиция. То е меко, деформира се под натиск, не може да се яде и дори не изглежда особено красиво. И въпреки това цената му достигна нов исторически максимум.
Против златото често се изтъква аргумент: недвижим имот може да носи наем, акциите – дивиденти, облигациите – лихви. Така инвеститорът печели от растежа на икономиката и прогреса. Слитъкът злато обаче си остава просто слитък – той не носи доход.
Исторически данни потвърждават това. Ако през 1928 г. бяха вложени 100 долара в злато, днес стойността би била 12 649 долара. Същата сума, инвестирана в акции на големи американски компании, би донесла почти милион долара.
Изследване на западните икономики от 1870 до 2015 г. показва, че най-високи доходи в дългосрочен план носят недвижимите имоти, следвани от акциите и облигациите. Златото дори не фигурира сред тях.
В цивилизования свят златото няма място в портфейла на инвеститора – както и биткойнът, среброто или други кризисни „валути“. Но възниква въпросът: живеем ли още в цивилизован свят? Ако прогресът вече не е гарантиран, условията на финансовите пазари също се променят. Какво ще струват германските облигации, ако Русия хвърли атомна бомба върху Берлин?
При апокалиптичен сценарий златото също няма да помогне – то е тежко за оръжие и негодно за храна. При пълен разпад на държавния ред е нужна храна, оръжие и убежище.
Дори без апокалипсис обаче възможни са разрушителни събития: фалит на САЩ, гражданска война или разпад на ЕС. Вероятността не е голяма, но вече не е равна на нула.
Политическата ирационалност вече влияе на финансовите пазари. Ако например президент реши да вложи резервите в биткойн, цената му ще се покачи – независимо от икономическата логика. Това потвърждава и теорията на Кейнс за конкурса по красота: цената на нещо зависи не от вътрешната му стойност, а от това, какво повечето хора смятат за ценно.
Ако обществото започне да вярва, че най-добрите дни на човечеството са минало, цената на златото и на други „инвестиции за края на света“ ще продължи да расте. Това ги прави интересни финансово. Но грешката на „пророците на катастрофата“ е, че смятат краха за неизбежен. Той не е такъв. Ако човечеството стигне до него, това ще бъде поради собствената му алчност или глупост.
Източник: Die Zeit
