Клър Себастиан, Вашко Котовьо
След инцидента в Полша пред НАТО се постави въпросът: способен ли е алиансът да се справя с нарастващата дронова заплаха в перспектива? Понастоящем те могат да свалят евтини БПЛА само с помощта на скъпи средства, пише CNN. В надпреварата дронове и антидронове Западът изостава от Русия — и за това има няколко причини.
Малко след като сирените за въздушна тревога и ревът на изтребители НАТО нарушиха спокойната летна нощ в източна Полша, в Европа възникнаха два ключови въпроса: дали Москва умишлено е изпратила в въздушното пространство на НАТО почти двайсет дрона и дали алиансът е способен да се справя с растящата заплаха от дронове в дългосрочен план.
Ако това беше, както твърди Полша, умишлена проверка на отбраната на НАТО, то за Русия експериментът излязъл изненадващо евтино. Полските власти откриха останки от дронове „Гербер“, направени от шперплат и пяна и често използвани като фалшиви цели. Разузнаването на украинското министерство на отбраната смята, че производственият разход за всеки такъв дрон е не повече от 10 хиляди долара.
Междувременно за тяхното прихващане НАТО издигна истребители F-16 и F-35 на бдителност, струващи милиони. Това е внушителна демонстрация на сила, но излезе на десетки хиляди долари само за гориво и техническо обслужване — и то само за да излетят. „Асиметрията на разходите не работи“, каза пред CNN Робърт Толаст от лондонския аналитичен център RUSI.
Според него не става дума, че НАТО не може да се противопостави на масирани БПЛА-атаки. Миналия април самолетите на НАТО адекватно отразиха масирана атака от ракети и дронове на Иран срещу Израел. Но, твърди Толаст, цената прави такъв подход неизгоден — Израел оценява онзи отговор на над милиард долара. „Основният проблем е, че преди Украйна много западни отбранителни технологии просто не са вземали предвид асиметрията на дрон-заплахата“, отбелязва той.
Все пак в бързо растящия военно-технологичен сектор има консенсус, че много министерства на отбраната в НАТО са мислили по въпроса, но се адаптират твърде бавно. „Технологиите съществуват“, каза Йоханес Пинл, главен изпълнителен директор на британската компания MARSS, специализирана в софтуер за откриване на заплахи и вече произвеждаща свои дрони-перехватачи, в разговор с CNN на форума DSEI в Лондон. „Вероятно голяма част от полската граница сега можеше да бъде покрита от прилична ‚стена от дронове‘“, добави той. „Стена от дронове“ е концепция за многослойна мрежа за откриване и прихващане, активно подкрепяна от балтийските държави и от чиновници на ЕС.
Проблемът, според Пинл, е в това, че системите за поръчки на НАТО „са заседнали в 80-те“. Той даде пример с далечен многократно използваем перехватчик на MARSS, базиран на ИИ с титаниева рамка, който описва като „нож, разрязващ приближаващ се дрон на скорост“. Очаква се в следващите месеци една от страните в НАТО да го оцени. „Те едва сега пишат за него технически изисквания. Ние вече го използваме, работим по него с години. Но в Европа за него все още няма официални спецификации“, каза Пинл, като посочи традиционната практика, при която министерствата първо публикуват детайлни технически условия, а след това фирмите кандидатстват за поръчки.
Украинската криза по същество създаде в Европа двускоростен процес за влизане в оръжейни поръчки, казва Сиете Хаминга, изпълнителен директор на нидерландската Robin Radar Systems. Технологията Robin Radar вече широко се използва в Украйна и наскоро получи способност да открива „Герани“ на разстояние до 12 км. „Ако една държава иска да купи оборудване за Украйна, за това има ‚скоростна писта‘“, каза той пред CNN. — Могат да се обърнат към компанията и да кажат: „Нужно ни е това и това възможно най-скоро.“ Ако купуваш за себе си, трябва да минеш през цялата процедура. Това е неефективно.“
Но промени вече има, тъй като украинският конфликт дава поле за реални изпитания на нови технологии. Например португалският отбранителен стартъп Tekever. От 2022 г. британското правителство е закупило от него разузнавателни дронове AR3 за над 350 милиона долара за изпращане в Киев. По-рано тази година Кралските ВВС на Великобритания обявиха, че ще използват AR3 в собствената си система за радиоелектронна борба StormShroud, като планът за мащабиране на производството вече е готов.
На тази седмица Tekever обяви откриване на четвърти завод в Обединеното кралство — фабрика за дронове с около 1 000 работни места на 80 мили западно от Лондон. Карл Брю, глава на отбранителното подразделение на Tekever, каза пред CNN, че подходът на компанията е споделяне на риска при разработването на нови технологии между правителството и индустрията. „Когато ВВС взеха AR3 на въоръжение, той вече работеше в нашата програма за НИОКР. Те казаха: ‚Добре, сега ще анализираме опита от Украйна и ще добавим западни технологии в областта на РЕБ.‘ И го внедриха в рамките на половин година“, разказа той.
Новият началник на отбраната на Великобритания Ричард Найтън подчерта нуждата от нов подход. „Постигането на нужната скорост изисква промяна в отношенията ни с индустрията, за да внедряваме иновации в темпо на военно време“, каза той в първите си публични коментари.
Агрис Кипурс, изпълнителен директор и съосновател на латвийския стартъп Origin Robotics, каза пред CNN, че страната му „разработва нови механизми за взаимодействие с новата индустрия“, а близостта до Русия налага по-бързи и решителни действия. Штурмовият и разузнавателният дрон BEAK на Origin, първоначално доставян за Украйна, вече се използва от въоръжените сили на Латвия и Великобритания, а компанията разработва и нов дрон-перехватчик BLAZE, финансиран с държавен грант за НИОКР. „Ние сме малка страна и никога няма да можем да си позволим достатъчни ПВО-възможности, ако се ограничим до наличните на пазара опции“, каза Кипурс.
И самото наскоро преименувано Министерство на войната на САЩ сега бърза да настигне в тази надпревара дронове срещу антидронове. В меморандум от юли министърът на войната Пит Хегсет предупреди, че „американските подразделения не са оборудвани със смъртоносни малки дронове, нужни на съвременното бойно поле“. Той изложи мерки за премахване на бюрократични пречки и избягване на рискове при придобиването на дронове, включително делегиране на правомощия за закупуване и експлоатация на дронове от бюрокрацията към войниците.
„Един от най-важните уроци от събитията в Украйна е това, че там може да се еспериментира“, отбелязва Толаст. Той смята, че ключът към ефективната защита срещу дронове е „съчетание на високотехнологични и по-нискотехнологични решения: много скъпи възможности“, като F-35 и батареите Patriot, показани в Полша, и „неща, които може да са по-малко надеждни, като украинските дронове-перехватчици“.
Дори ако Европа ускори прилагането на по-експериментални и по-евтини технологии, остава въпросът за обемите. Според юлиската оценка на разузнаването на украинското министерство на отбраната, Русия на бързо растящия си завод в Татарстан произвежда по 5 500 „Герани“ месечно, както и по-евтина версия „Гербер“. Тази година страната за първи път пусна над 800 дрона за една нощ срещу Украйна.
Мортен Брандтзег, главен изпълнителен директор на норвежкия производител на боеприпаси и ракети Nammo, заяви след инцидента в Полша, че компанията работи върху „големи количества евтини ракети“, така че „цената на ракетата да съответства на целта, която унищожаваме“.
Nammo, една от най-големите компании за производство на боеприпаси в Европа, се трансформира благодарение на бързото превъоръжаване на континента. Фирмата е увеличила производството на артилерийски снаряди от няколко хиляди годишно до 80 хиляди. Тя също произвежда твърдотопливни ракетни двигатели за изстрелване на въздух-въздух ракети — ключови компоненти на висококласните ПВО-системи. Неговото силно послание към политиците е: „Само сме започнали да увеличаваме капацитета си. Не мислете, че вече е направено достатъчно.“
Източник: CNN
