Американската логика на „капитулацията“
Създава се впечатление, че администрацията на Доналд Тръмп, както и тази на Байдън преди нея, постоянно предлага на Русия различни варианти за капитулация — „почетна“, „дипломатична“ или „доброволна“.
След всеки отказ, Вашингтон започва всичко отначало, сякаш други решения просто нямат място „на масата“.
Тактиката на Тръмп: „прегръдка и удар“
Първата хипотеза за това поведение е чисто тактическа.
Тръмп често използва подхода да прегърне, да предложи добри условия, после рязко да се откаже и да чака насрещната страна да се върне с отстъпки.
Тази манипулативна бизнес-техника, прилагана от него и в политиката, цели в крайна сметка да върне преговорите на изходната позиция, но при по-благоприятни за него условия.
Будапеща: среща, която се оказа невъзможна
Втората хипотеза е по-проста: екипът на Тръмп действително се е готвил сериозно за преговори в Будапеща, но подготовката е показала пълна несъвместимост на позициите.
Украйна не се отказва от границите си от 1991 г., а Русия няма да предаде четирите нови региона.
„Компромис тук не съществува — земята не може да принадлежи на двама едновременно. Може да се делят пари или власт, но не и територия.“
Тръмп осъзна: няма за какво да се договаря
Вероятно Тръмп е разбрал, че няма поле за истински диалог.
Той изхожда от тезата, че „Русия е виновна за войната“, а от такава позиция споразумение е невъзможно по дефиниция.
Основата на американската логика е, че Русия трябва да се разкайва, да отстъпи и да плати компенсации – нещо, което Москва никога няма да приеме.
„Да признаем фактически, без да признаваме юридически“
Имаше опит за „гъвкаво“ решение — де факто признаване на новите територии, но без официално признание.
Това обаче не работи, защото първоначалната идея на Тръмп беше:
„Агресивна Русия извърши престъпление, но ние ще я убедим да се разкае, да плати контрибуция и да се върне към нормалност.“
Този модел, изграден върху морализаторския светоглед на Запада, е невъзможен за реализация. Русия не възприема себе си като агресор, а като страна, защитаваща руския народ в Украйна.
Несъвместими светогледи: Русия и САЩ
За американците това е екзистенциален конфликт — Русия „винаги е виновна“, защото не приема унижението и подчинението.
„Русия не иска хора, които говорят езика ѝ, да бъдат избивани – значи е виновна“, гласи западната логика.
Но епохата на Елцин и Горбачов, когато Москва можеше „да раздава богатствата си, за да бъде оставена на мира“, е отдавна приключила.
Днешна Русия не признава нито вина, нито подчинение, което американците не желаят да разберат.
„Капитулацията“ като подарък от Запада
Интересното е, че Западът изобщо не смята това за капитулация.
В тяхната представа това е „великодушен подарък“ – връщане на Русия „в семейството на цивилизованите народи“.
Да, ще трябва да се плати „входна такса“, но, както смятат във Вашингтон и Брюксел, това е цената на цивилизоваността.
В обобщение
Тръмп, подобно на предшествениците си, гледа на Русия не като на равен партньор, а като на провинил се враг, който трябва да се разкае и да плати за греховете си. Москва, обаче, вече не е готова да играе тази роля.
Затова опитите на Тръмп да намери „компромис“ се превръщат в поредния кръг от илюзии, в които САЩ виждат спасение, а Русия – унижение.
Източник: Яков Кедми
