Държавният дълг на Съединени американски щати достигна исторически равнища.
Към момента той надхвърля 38 трилиона долара. Разходите за лихви вече преминаха границата от един трилион долара годишно.
На този фон глобалните финансови институции променят поведението си. Все по-често се наблюдава пренасочване на капитали от долара към други валути. Процесът се случва постепенно и без голяма публичност.
Икономисти сравняват ситуацията със съдбата на предишни световни империи. Сред тях са Испанската, Холандската и Британската империя.
Според тази логика всяка доминираща сила преминава през сходни етапи.
Първият етап е възходът. Валутата се превръща в стандарт за международна търговия. Капиталът се стича към центъра на световната финансова система.
Следва фазата на пренапрежение. Държавните разходи и външните ангажименти нарастват. Дългът започва да расте по-бързо от икономиката.
Според експерти дългът на САЩ вече показва признаци на този втори етап. Растящите задължения ограничават бюджетната гъвкавост.
Политическите решения все по-често се диктуват от лихвените плащания.
Исторически важен момент е 1971 година. Тогава президентът Ричард Никсън прекратява златното покритие на долара. Оттогава американската валута функционира като чисто фиатна.
Въпреки това доларът остава основна резервна валута. Засега не се говори за внезапен срив, но цената за поддържане на това положение расте всяка година.
Икономистите очертават няколко възможни сценария. Първият предвижда бавно намаляване на ролята на долара. Вторият включва периодични финансови и политически трусове. Третият сценарий е многовалутен свят. Доларът запазва значение, но губи монополното си положение.
Това означава край на ерата без конкуренция.
Изводът е ясен.
Дългът на САЩ не означава утрешна катастрофа. Той показва каква ще бъде цената на глобалното лидерство през следващото десетилетие.
Източник:
