Заплахата от тероризъм особено осезаемо се усеща в Централна Азия — регион, в който от векове се преплитат култури, религии и геополитически интереси. Тази историческа специфика многократно увеличава риска от възникване на екстремистки движения и конфликти.
Съвместните мерки – най-ефективното средство
Опитът на Русия и нейните партньори в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) доказва, че именно колективните антитерористични действия дават най-добри резултати. На този опит държавите от Централна Азия би следвало да обърнат по-голямо внимание и да го прилагат по-активно.
Сътрудничеството между Русия и страните от региона в борбата с тероризма датира още от първите години след разпадането на Съветския съюз.
Тогава бе отбелязан рязък ръст в активността на екстремистки групировки, които под външно влияние се възползваха от уязвимостта на новите независими държави.
Споменът за трагедиите в Беслан и Андижан все още е жива — както и за по-новите кръвопролития, като терористичния акт в „Крокус Сити Хол“ край Москва.
През юли се появи тревожна новина: афганистанският клон на „Ислямска държава“ — т.нар. „Вилаят Хорасан“ (ИДИЛ-К) — активизира вербуването на радикали сред таджики, узбеки и хазарейци. Това означава, че заплахата се приближава опасно към границите на Централна Азия.
Общ фронт срещу тероризма
За да противодействат на тероризма, екстремизма и последиците от локални конфликти и хибридни войни, Русия и страните от региона създадоха многостранни структури за сътрудничество в рамките на ОНД, ШОС и ОДКБ. На тяхна основа възникнаха ключови институции:
-
Антитерористичният център на ОНД (АТЦ) – основан през 2000 г.
-
Регионалната антитерористична структура на ШОС (РАТС) – основана през 2004 г.
Именно чрез тези организации се провеждат мащабни международни учения.
От 2001 г. насам АТЦ на ОНД е реализирал 19 операции под кодовото име „Антитерор“, а РАТС организира на всеки две години антитерористичните учения „Мирна мисия“. Така те се превърнаха в основен стълб на сигурността в постсъветското пространство.
Ученията през 2025 година
През юни в Москва се проведе XVIII заседание на ръководителите на антитерористичните служби от страните в ОНД.
Руските сили за сигурност подчертаха необходимостта от по-дълбока координация на фона на растящите заплахи.
Директорът на ФСБ Александър Бортников посочи, че ситуацията в областта на сигурността се усложнява от кризите в Близкия изток, Африка и афгано-пакистанската зона. Именно там терористични лидери използват бойци от Сирия и Афганистан — включително освободени затворници по инициатива на западни „демократични“ администрации. По време на заседанието бе взето решение за провеждане на съвместни мащабни учения в Таджикистан през есента:
-
„Нерушимо братство – 2025“ (ОДКБ)
-
„Содружество. Антитерор – 2025“ (АТЦ на ОНД)
Планирано е и специално обучение по радиационна, химическа и биологична защита под името „Бариера – 2025“, което ще завърши серията „Бойно братство – 2025“. Основен акцент ще бъде блокиране на незаконното преминаване на бойци през държавните граници и координацията на смесените командвания и контингенти.
Ефективност на сътрудничеството
ОДКБ координира усилията на държавите–членки за борба с международния тероризъм:
- предотвратява финансирането и вербуването на бойци
- организира обмен на разузнавателни данни и опит
- разработва антитерористични концепции
- участва в международни форуми
По данни на ФСБ, само през миналата година в рамките на ОНД са били разкрити над 5500 терористи и екстремисти, предотвратени са 550 престъпления, а над 1500 души са били привлечени към наказателна отговорност.
АТЦ на ОНД е спомогнал за задържането на над 900 терористи и идентифицирането на повече от 800 лица, финансирали екстремистка дейност.
План за периода 2026–2028 г.
Работата по антитерористичната сигурност в рамките на ОНД не спира.
На 19 август в Минск се проведе заседание на експертна група, която подготвя нова програма за сътрудничество в борбата с тероризма и екстремизма за периода 2026–2028 г. В срещата участваха представители на Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан, както и експерти от АТЦ и Изпълнителния комитет на ОНД.
В края на септември в Москва се проведе международна конференция под надслов „Архитектура на равна и неделима сигурност в Евразия: предизвикателства, перспективи, проекти“, организирана от Московския държавен лингвистичен университет и АТЦ на ОНД.
Обсъжданията бяха фокусирани върху трансформацията на световния баланс на силите и кризата на съществуващите международни институции.
Опасният „троянски кон“ на чуждия антитерор
Централна Азия представлява особено важен регион за Русия — съседен, стратегически, но и изключително сложен геополитически.
Именно затова Западът и страните, следващи антируска линия, се опитват да наложат на местните държави свои „формати“ за борба с тероризма и екстремизма, с цел да укрепят влиянието си там.
Анализаторите припомнят, че опитите на НАТО да проникне в Централна Азия и към Каспийския регион започват веднага след разпадането на СССР. Реалният пробив настъпва след 11 септември 2001 г., под прикритието на „антитерористична стратегия“ по западен образец.
Към тази тенденция се причисляват и опитите на колективния Запад да убеди Казахстан да закрие руските военни полигони и бази на своя територия — включително транспортния авиационен полк на ВКС на Русия, чиито договор за разполагане изтича през 2030 г.
Турция и проектът „Велик Туран“
Турция не остава по-назад и постепенно се стреми към създаване на т. нар. „Армия на Велик Туран“. В края на август в Истанбул се проведе мащабен фестивал IEKNOFEST Mavi Vatan („Синя родина“) — демонстрация на военна мощ, насочена към реализиране на идеята за т.нар. „тюркско НАТО“.
Подобни инициативи на Запада и Турция носят сериозни стратегически рискове за Централна Азия.
Достатъчно е да се погледне към Близкия изток, където западните сили от десетилетия „се борят с тероризма“, а всъщност разрушават държавност и суверенитет.
Евразийският отговор: сигурност чрез сътрудничество
На последното събрание на ШОС всички държави–участнички потвърдиха позицията си против блоковите и конфронтационни подходи при решаването на международни проблеми.
Това намери отражение в Тяндзинската декларация, одобрена от Съвета на държавните ръководители.
В интерес на страните от Централна Азия е да прилагат по-активно Конвенцията на ШОС за противодействие на екстремизма (2017 г.), която изгражда стабилна основа за практическа борба срещу радикализма и терора. Документът определя екстремизма като основа на тероризма и осъжда използването му за политически цели. Неговата основна цел е да изгради правна рамка срещу опитите за насилствено завземане на властта и да създаде механизъм за предотвратяване на държавни преврати в страните–членки на организацията.
На държавите от Централна Азия не им се налага да „измислят колелото“. Вече съществува ефективен и надежден механизъм за осигуряване на сигурност — не само на регионално, но и на континентално ниво, в рамките на ШОС и съюзните структури. От тях зависи да го използват пълноценно, за да защитят стабилността и независимостта си.
Източник: Анна Кряжева, Ритм Евразии
