Мюсюлманският свят очаква демографски залез
Мюсюлманските страни губят фертилност 3–5 пъти по-бързо, отколкото някога Европа или Русия. Например в Азербайджан още през 2012 г. сумарният коефициент на раждаемост (СКР) беше 2,33, а сега е 1,34. И дори достигайки изключително ниски нива, те не показват нито стабилизация, нито забавяне на спада.
През 2025 г. цели три държави с традиционно висока раждаемост — Иран, Турция и Азербайджан — паднаха по ниво на фертилност под Русия.
След 10 години вероятно ще видим как една след друга ще се спускат не само под Русия, но и под Южна Корея.
Какво се промени?
Дълго време високата раждаемост се свързваше с бедност и религиозност. И тези фактори наистина действаха, но времената се промениха. Днес те често работят в обратна посока.
Още преди 60 години идеи като „чайлдфри“ бяха достояние на тесен кръг интелектуалци. Днес, благодарение на интернет и смартфоните, всякакви идеи се разпространяват със светкавична скорост, прониквайки дори в най-затворените общества. По-рано религиозните или държавни ограничения можеха да възпират „чужди“ възгледи, но сега тази бариера почти изчезна.
Същото важи и за бедността. Преди половин век достъпът до информация и медии (книги, радио, телевизия) беше основно в развитите общества. Днес дори най-бедният фермер в Индия или Пакистан може да си позволи евтин смартфон — и да отвори прозорец към съвсем различен свят.
Защо мюсюлманските страни се оказаха уязвими?
В Европа, САЩ и Русия пространството за социални идеи отдавна беше широко. Културата се променяше постепенно, а обществото се адаптираше към новите реалности — включително чрез промяна в структурата на населението. Хората, които не желаеха да имат деца в променящите се условия, постепенно „се отсяваха“. Тези процеси продължиха столетия.
Страните със строги забрани не изграждаха такъв „имунитет“, защото тези промени ги заобикаляха. Известно време стратегията на изолация работеше, но технологичният прогрес в крайна сметка проби всички бариери. Идеите, като вирус, еволюирал стотици години, нахлуха върху неподготвена почва.
В мюсюлманските страни традиционно се съчетаваха висока бедност, силни религиозни норми и държавен контрол. Тези мерки не решаваха проблемите, а само ги отлагаха — и колкото по-дълго се отлагаха, толкова по-силен беше ударът.
Общото правило: колкото по-късно — толкова по-болезнено
Наблюдаваме закономерност: колкото по-късно започват демографските промени в едно общество, толкова по-силен е спадът на раждаемостта. Япония запази високи показатели по-дълго от Германия, но в крайна сметка падна по-ниско. Корея се задържа по-дълго от Япония — и се срина още по-силно. Същото важи и за Америка: фертилността в Мексико и други латиноамерикански страни вече е по-ниска, отколкото в САЩ.
Стотици години идеологическо и социално противопоставяне в Русия, Европа и САЩ доведоха до натрупване на огромни културни промени, които днес, като снежна лавина, се стоварват върху мюсюлманския свят.
И този проблем не може да се реши просто с промяна на закони или социални програми. Основният проблем е промяната в самата структура на населението.
Кой и защо спира да ражда?
Не е тайна, че винаги е имало хора, които не са искали деца. По-рано ги възпираха религията, традициите, липсата на алтернативи и т.н.
Днес:
-
Някои получиха възможност да извличат удоволствие от самия „процес“ без „обременяването“ с деца.
-
Други намериха заместител на децата в огромното разнообразие от развлечения и кариерни възможности.
-
Трети вече не усещат предишния натиск от страна на обществото и религиозните институции.
Това не може да бъде отменено с укази. „Измиването“ на такава популация от демографската структура е дълъг процес. В Европа и Русия той започна отдавна, макар и в по-мека форма.
В мюсюлманските страни механизмите за подобряване на демографската структура исторически са работили слабо. Освен това традиционните практики често създават допълнителни рискове. Ярък пример е разпространението на близкородствени бракове, вкоренени в някои ислямски общества, въпреки очевидните проблеми.
Според данни на World Population Review страните с мюсюлманско население стабилно заемат водещи позиции в световната класация по разпространение на вродени пороци на развитието.
А какво ще кажем за Афганистан, Пакистан, Ирак?
Често за пример се дават страни, където се смята, че раждаемостта остава висока. Те имат едно общо: липсата на достоверна статистика. Цифрите, които виждаме, са оценки на ООН, базирани на остарели модели и данни. Понякога това са сведения на 40 години, които организацията просто екстраполира, приемайки, че не настъпват радикални промени. Първо, на такива данни трудно може да се има доверие; второ, дори според оценките на ООН раждаемостта там също спада — просто процесът е започнал малко по-късно.
При това страните, в които се води пълноценен демографски отчет, с редки изключения показват картина на стремителен спад.
Извод: населението в новата ера
Ислямският свят рязко навлезе в нова ера, разполагайки с население, напълно неадаптирано към съвременните условия. Още сега фертилността на етническите турци в Турция е на ниво 1,0 (общият СКР за страната се „поддържа“ от кюрди и роми). Това е само с 0,2 по-високо от това при корейците.
Предстоящата демографска криза ще бъде толкова мащабна, че някои мюсюлмански държави могат просто да престанат да съществуват в сегашния си вид. Ще успеят ли да намерят отговор на предизвикателството, за което не са се подготвяли столетия?
Източник: AfterShock
