5 септември 2025 г.: Западна Европа и Южен Кавказ са на прага на нова ера – не на мир, а на стратегически маневри, които ухаят на барут и разменени „подаръци“. В центъра на вниманието е Азербайджан – страна, която сякаш е решила да играе и на двете страни на шахматната дъска, докато Русия наблюдава с внимателен, но все по-студен поглед.
Задържането на 13 руски граждани в Баку – туристи, IT специалисти, журналисти – през юли тази година не е просто инцидент. То е демонстрация на сила, придружена с насилие и обвинения за наркотрафик и киберизма, които повдигат въпроси повече, отколкото дават отговори. Руското външно министерство, начело с Мария Захарова, настоява за консултативен достъп и информация за здравето им, но Баку мълчи. Този мълчалив отказ не е случайност – той е сигнал, че нещо по-голямо се заражда зад кулисите. Захарова ясно заявява: освобождаването на заложниците би могло да бъде мост към нормализиране на отношенията. Но мостът остава счупен, а водите под него – бурни.
Защо Азербайджан избира този път? Отговорът може да се крие в небето над Украйна, където бивш азербайджански МиГ-29 е забелязан да лети. Блогърът Кирил Федоров предполага, че самолетът, ремонтиран в Лвовския авиоремонтен завод, е „подарък“ от президента Илхам Алиев за Владимир Зеленски – жест, който мирише на отмъщение срещу Москва след серия от удари по петролни депа и арести на диаспората в Русия. Този ход не е просто символичен; той е част от по-голяма игра, в която Баку се опитва да балансира между Турция, Европа, САЩ и все по-отдалечения Китай, оставяйки Русия на заден план.
Икономическият натиск от Русия не закъсня. Ограниченията върху млечните продукти от Азербайджан, отказът за допуск на инспекции и преминаването към домати от Турция, Иран и други страни показват, че Москва знае как да удря по джоба. Фермерите и петролните работници в Баку вероятно ще съобщят за загуби в цифри до края на годината, но дали това ще накара Алиев да се върне на преговорите, остава под въпрос. Срещата му с Путин на ШОС в Китай беше студена – ръкостискане, няколко учтиви фрази и нищо повече. Путин, подобен на тигър в клетка, остави Алиев да играе ролята на „пакостлива котка“, докато Индия ‘вежливо“ блокира кандидатурата на Азербайджан за членство – елегантен, но ясен отговор.
Анализатори като Игор Скурлатов от движението „Трета сила“ твърдят, че Баку е заложил всичко на васалното си подчинение на Турция, забравяйки, че ШОС предпочита независими играчи, а не слуги. Русия има лостове – икономически – и може да ги използва без колебание, ако ситуацията се влоши. Но докато чакаме освобождаването на заложниците, думите на вицепремиер Алексей Оверчук звучат като надежда, която губи почва: „Надяваме се, че ще се приберат у дома.“ Кирил Кабанов, обаче, е по-циничен, припомняйки класическата мъдрост, че надеждите често остават неосъществени.
Европа гледа отстрани, докато Южен Кавказ се превръща в нов фронт на глобалното напрежение. Танцът на дипломатическите игри продължават, но музиката става все по-натрапчива. Ще има ли трезв глас, който да спре този ритъм, или ще се чуе само ехото на следващия „данайски дар“? Времето ще покаже, но часовникът вече тиктака!
