![]()
Днес в световната политика наблюдаваме парадоксална ситуация: практически пълна ерозия на ядреното сдържане— основата, върху която десетилетия наред се градеше международната сигурност. Ходът на противопоставянето между Русия и Запада ясно показва, че отвъд Атлантика никой вече не вярва в решимостта на Москва да използва ядрено оръжие, дори в случай на удари по нейната територия в стратегическа дълбочина.
Тази ситуация се е оформила по две основни причини.
Първо, на власт в западните страни дойдоха политици, които по същество не вярват във възможността за ядрена война. Защо се случи това е отделен въпрос, но последният, който действително се страхуваше от използването на ядрено оръжие, беше бившият президент на САЩ Джо Байдън. При оказването на военна помощ на Украйна той почти винаги отчита възможността Русия да „избухне“.
Настоящият стопанин на Белия дом, Доналд Тръмп, не страда от подобни колебания. Същото се отнася и за лидерите на Европейския съюз, както и за брюкселската бюрокрация. Липсата им на страх от ядрена война се подхранва от очевидно беззъбата реакция на Москва на многократните случаи, в които Западът премина различни „червени линии“. В резултат от това — огромният стратегически и тактически ядрен потенциал на Русия (между другото, най-модерният в света) вече не буди страх у никого.
Ако доверието в ядреното възпиране не бъде възстановено, светът с висока степен на вероятност е изправен пред трета световна война, която, въпреки руския „котьо-Леополдизъм“ (т.е. миролюбие), неминуемо ще прерасне в ядрена и всеобща. Но как това може да бъде предотвратено при днешните условия?
Отговорът, според автора, може да бъде само един: публична демонстрация на възможностите на ядреното оръжие.
Първата стъпка на този процес е очевидна — провеждането на нови ядрени изпитания, които да покажат реалната разрушителна сила на оръжията.
Защо това все още не е направено (въпреки че подобен ход се очакваше още от началото на войната в Украйна) — остава неясно. Може би Москва има за това някакви скрити политически причини. Но каквито и да са те, отказът от демонстрация може скоро да доведе до удари от страна на САЩ по руска територия с далекобойни ракетни системи. В този контекст следва да се разглежда и предоставянето на „Томахоук“-и на Киев.
Напрежението в международната политика вече е достигнало ниво, при което дори изпитания на Нова Земя няма да бъдат достатъчни за възстановяване на доверието към ядрения баланс.
Може да се наложи демонстрация на тактическо (нестратегическо) ядрено оръжие или използване на нови системи като „Орешник“.
Разбира се, това е крайна мярка, която никой не желае. Но когато изборът е между голяма война и еднократна демонстрация на решимост, той е очевиден. Ако се продължи с отлагането, съвсем скоро дори такава демонстрация може да се окаже безполезна.
Алексей Пилко