В студиото на „Народна сила“ посрещаме доц. Григор Сарийски за разговор, който свързва икономика и геополитика. От американския публичен дълг и рейтинговите понижения, през деиндустриализацията на Запада, до възхода на „панрегионите“ и неизбежния преход към цифрови валути – докъде стигат тези процеси и какво означават за Европа и България?
„Някой трябва да плати цената. В момента това изглежда да е Европа.“ — доц. Гр. Сарийски
1) САЩ: хегемон под фискален натиск
-
Публичен дълг и дефицит: според доц. Сарийски САЩ навлизат в период на трайна фискална нестабилност – нарастващ дълг, дефицит „извън контрол“ и политическа невъзможност за устойчиви реформи.
-
Политическа парализа: тесни мнозинства и дълбока поляризация блокират балансирани решения (ограничаване на разходи + повишаване на приходи).
-
Рейтинги и лихвени разходи: по думите му пониженията от големите агенции и растящите разходи за лихви са сигнал, че „дните на американската хегемония са преброени“, ако тенденцията се задълбочи.
Ключов акцент:
„Когато лихвените плащания надхвърлят военния бюджет, икономиката навлиза в критична фаза.“ — позоваване на „закона на Фъргюсън“
2) Тръмп, „добрата сделка“ и европейската цена
-
Тактиката „сделка под натиск“: Тръмп се стреми към „добри сделки“ за САЩ, но според госта това става с прехвърляне на разходите към Европа.
-
Европа като „буфер“: икономическите и енергийни трусове след санкционната ескалация превръщат ЕС в „пушечно месо“ във финансов и промишлен смисъл.
3) Деиндустриализацията на Запада и китайският възход
-
Договорът с Китай около 2000 г.: Западът изнесе индустрията, задържа услугите и финансите.
-
Стратегическа зависимост: Китай доминира критични суровини и преработката им; преходът към по-ресурсоемки продукти (напр. електромобили) задълбочава зависимостта.
-
Резултат: Западът купува „виртуални активи и шоу“, докато индустриалната сърцевина се свива.
4) От еднополюсност към панрегионални сфери
-
Край на безспорния център: еднополюсният модел ерозира; изкристализират панрегиони със собствени правила и инфраструктура.
-
Европейски опит за автономия: проекти като CBDC в ЕС (цифрово евро) целят по-малка зависимост от Visa/Mastercard, но носят риск от „тотален контрол“.
-
Глобален Юг/БРИКС/ШОС: търсят „правила за всички“, а не правила, благоприятстващи само Запада.
„Не се връщаме към старото Изток–Запад. И двата лагера споделят един и същ генезис: технократичен контрол. Разликата е в собствеността – корпоративна срещу държавно-капиталистическа.“ — доц. Гр. Сарийски
5) Цифровите валути: неизбежна инфраструктура
-
Защо всички правят CBDC? Според госта централните банки, покриващи ~95% от световния БВП, разработват цифрови валути.
-
Русия и цифровата рубла: ускорена от санкционната принуда и блокиране на плащания през SWIFT.
-
„Мостове“ между валути: концепции като BRICS Bridge целят незабавни разплащания между различни CBDC – натискаш „един бутон“ и превалутираш автоматично.
-
Интернет-логика: както уеднаквените протоколи направиха мрежата глобална, така и общите стандарти за CBDC ще направят разплащанията глобални извън SWIFT.
6) Социалната спойка като икономическо „ядро“
-
Данъчно съгласие: историческият пример на САЩ от 40-те/50-те – високи данъци, но обществено приемане, защото се вижда смисълът.
-
Днес: ерозия на ценности и социална кохезия подкопава икономическата функционалност – без „ядро“ системата се разпада, независимо от модела (пазарен/планов).
7) Какво следва за България и Европа?
-
Реализмът: Европа трябва да минимизира ролята си на „платец на чужди стратегии“.
-
Индустриална политика: възстановяване на капацитети, диверсификация на суровини и вериги.
-
Финансова инфраструктура: участие в нови платежни стандарти, без да се изпада в технократичен надзор без обратна връзка.
-
Суверенитет и „панрегион“: да търсим партньорства, които увеличават реалната автономия, а не формалната.
Заключение
Разговорът с доц. Сарийски очертава преход от хегемония към фрагментирана многополюсност, където инфраструктурите за енергия, индустрия и плащания ще определят съдбите на цели региони. За България ключът е прагматичният суверенитет: индустрия, ресурси, инфраструктура, гъвкави разплащания и социална спойка, която да държи системата „жива“.
Гледайте цялото интервю тук:
