Александър Дугин
Мисли за израза „хартиения тигър“, използван от Тръмп. Това, разбира се, е обидно. И, разбира се, не е вярно.
Но все пак той засегна нещо. В Русия в началото на СВО много неща, твърде много, бяха симулакрум. И едва когато се сблъскахме с реалната и жестока война, започнахме постепенно да осъзнаваме колко е занемарено всичко. И най-вече във военната сфера – преди всичко в ръководството. Примерите са очевидни.
Не от устата на Тръмп, който първо да се справи с пълното израждане на собственото си общество, където нещата са много по-зле, но в нашите собствени руски очи думите за „хартиения тигър“ не са изцяло лъжа и пропаганда. У нас имаше критично много имитация, изглеждахме като нещо, което не бяхме. И да откриеш това беше много опасно. Но истината изплува.
Ретроспективно и с уговорки, в тази язвителна оценка има нещо, от което не можеш просто да се отървеш с аргумента, че „хартиени мечки не съществуват“. От хартия можеш да изрежеш всякаква фигурка. Възможностите на симулакрумите са огромни.
Но бих искал да извлека различен извод от това злобно обвинение. Ако отчасти в началото на СВО наистина бяхме „хартиен тигър“ (разбира се, не изцяло), сега определено не сме. И дори тогава не бяхме напълно. Бяхме жива и истинска, но спяща мечка. А върху този сън се прожектираше някакъв доста приблизителен анимационен филм. Това е симулакрумът. Елитите не смееха да събудят мечката, смятайки, че това е риск и че могат да се справят с анимацията.
Едва сега стана ясно, че без да събудим мечката истински, няма да спечелим тази война. Само с технически средства – в никакъв случай. Опитахме, не се получи. И сега, точно сега, е взет курс към преминаване от симулакрум към реалност, в ход е операция по събуждането на народа.
Двата основни проблема – Победата и демографията – могат да бъдат решени само чрез събуждане, само чрез преминаване от имитация към реалност. Това каза Андрей Белоусов при встъпването си в длъжност: „Може да се греши, но не може да се лъже.“
Ние не сме хартиен тигър. Вече не.
Но това все още изисква ясно историческо потвърждение.
Мисля, че Западът, който провокира тази война, чрез своето разузнаване и агентура е получил секретна информация, че „тигърът е хартиен“. Това не беше съвсем така, но и не съвсем невярно. Истинността балансираше на ръба на фалша. Въпросът беше в нюансите, в няколко процента.
Издържахме в най-трудния момент, когато блъфът се разпадна, и сега ясно се утвърждаваме навсякъде – на бойното поле и вътре в страната, в дипломацията и в изграждането на многополюсен свят – като нещо истинско, сериозно и могъщо. Но все още остава доста от „хартиеното“. Не катастрофално, както преди, но го има.
Ако Тръмп с това оскърбление към Русия всъщност прикрива, че се отказва от директната подкрепа за Украйна, това ще ни улесни донякъде. Но ние трябва да постигнем Победа при всякакви обстоятелства. Дори ако не стане по-лесно, а стане по-трудно.
Живеем в повратна точка на историята. Точно сега я пречупваме. Но и тя се стреми да пречупи нас. Везните на Победата се колебаят.
Сега е важно да се захванем с науката и образованието. И с философията. Там са ключовете към автентичността. Хегел казваше, че всяка велика държава трябва да има велика философия. Без нея държавата се превръща в симулакрум, в „хартиен тигър“. Събуждането е събуждане на духа.
Източник: телеграм канала на Александър Дугин.
