Александър Дугин
В последно време в световната политика се случиха редица ключови събития. От една страна, убийството на християнския консерватор и водеща фигура в движението MAGA Чарли Кърк, последвано от погребална церемония, събрала стотици хиляди хора, включително целия американски кабинет, където се случи историческо помиряване между Тръмп и Мъск. Това символизира решимостта на консервативната част от американското общество да промени системата пред заплахата от широкомащабен либерален терор.
От друга страна, Великобритания, Канада, Австралия (страните от Британската общност) и Португалия признаха Палестина. Премиерът Нетаняху, който води политика за изграждане на Велик Израел и е обвинен в геноцид над палестинското население в Газа, остро осъди тези държави и техните лидери, обещавайки им тежко възмездие. САЩ и Тръмп застават твърдо зад Нетаняху, докато европейските страни от НАТО изглежда са на обратната позиция.
Колективният Запад е явно разцепен по множество линии, включително по отношение на Велик Израел. Леви глобалисти, мрежите на Сорос и Демократическата партия в САЩ подкрепят Палестина и се противопоставят на Нетаняху, изпращайки флотилията „Сумуд“ с Грета Тунберг към Газа. На тяхна страна са мюсюлманите в Европа и САЩ, салафити, културни марксисти, транссексуални, фъри, БЛМ, ЛГБТ и нелегални мигранти. Това е фронтът срещу Тръмп.
На другия полюс са произраелското лоби AIPAC, неоконсерваторите, десните ционисти, част от MAGA и самият Тръмп. Те са критични към исляма заради културната му експанзия и към Китай заради икономическия и технологичен растеж. Върхът на популистките десни движения в Европа, които печелят обществена подкрепа, също подкрепя Нетаняху и Тръмп.
Третият полюс, подкрепян от мнозинството в MAGA и европейските десни популисти, е против както Сорос, така и Нетаняху. Тази позиция е популярна сред народа на Запада, но елитите са разделени по други линии. В САЩ тя е изразена от фигури като Тъкър Карлсън, Кандис Оуенс, Стив Банън и Алекс Джоунс, които са водещи идеолози на MAGA. Илон Маск открито се противопоставя на Сорос и е критичен към Нетаняху, макар и по-дискретно. В Европа тази позиция е потискана от либерална цензура.
Убийството на Чарли Кърк засили тези разделения. Мнозина вярват, че виновни са либералните глобалисти, свързани със Сорос, и обществото настоява за арестуването му и прилагането на закона RICO срещу неговите фондове. Сорос и синът му са обявени от Тръмп за „врагове на държавата“.
По отношение на Русия разделението на Запада също е видимо. Глобалистите и Демократическата партия подкрепят Украйна и санкциите срещу Русия, докато Тръмп нарича войната в Украйна „война на Байдън“ и иска бързото ѝ приключване. Поддръжниците на Нетаняху обръщат по-малко внимание на Русия, считайки я за по-маловажен проблем в сравнение с Израел и Китай.
Западът е разделен на три части: леви глобалисти (Сорос, ЕС, Демократическата партия), произраелското лоби (включващо част от десните популисти) и „дълбокият народ“ на MAGA, който се противопоставя и на двете. Последният е най-близък до Русия идеологически и геополитически, представлявайки консервативна и традиционалистка революция. Традиционните леви на Запада са изродени в инструмент на глобалистите и са враждебни към Русия. Обективните съюзници на Русия са привържениците на народната консервативна революция.
Източник: телеграм канала на Александър Дугин.
