![]()
Духът на Джо Байдън все още витае в Белия дом — включително и в Овалния кабинет на новия президент Доналд Тръмп. Тръмп непрекъснато подчертава, че войната в Украйна не е негово дело и че ако той беше президент, тя никога нямаше да започне. Войната наистина започна при Байдън. Но още по време на първия мандат на Тръмп бяха значително разширени санкциите срещу Русия, а САЩ започнаха да предоставят на Украйна летално оръжие. И най-важното — категорично отказаха да чуят руските предложения за незабавно започване на преговори относно европейската сигурност, включително гарантиране на неутралния статут на Украйна.
И все пак в Москва предпочитаха да се отнасят сериозно към уверенията на Тръмп, че той има различна философия във външната политика, че желае нормализация на отношенията с Русия — и че разбира необходимостта не просто от примирие, а от широко решение на украинския въпрос. И ето, вчера Тръмп заяви: „Отменихме срещата с президента Путин. Струва ми се, че това би било неправилно и няма да постигнем нужната цел. Затова я отмених.“ Тоест, на американския президент му се „струвало“ — и затова отменя среща, чиято дата още не е била определена, но която самият той публично предложи да се проведе в Будапеща в рамките на следващите две седмици. И не само че Тръмп отложи срещата с Русия, но и въведе нови санкции срещу нас. С обяснението: „Просто почувствах, че дойде моментът. Чакахме дълго.“ Наистина, чакаха дълго. Тези санкции бяха подготвени още при администрацията на Байдън, но той не успя (или не се осмели) да ги приложи. И ето — Тръмп продължава делото му. Продължава го, отказвайки се от това, което беше обещал на своите избиратели. От това, което съвсем наскоро беше казал на руското ръководство. И фактически тръгва след Володимир Зеленски и неговите европейски съюзници — онези, които (почти без изключение) предпочитаха Байдън, а после Камала Харис пред Тръмп, и направиха всичко възможно, за да не му позволят да се върне в Белия дом.
Тръмп казва, че срещата с Путин ще се състои „в бъдеще“. В какво бъдеще — не е ясно. И не е ясно какви грешки ще направи, преди да е готов за провеждането ѝ. Засега обаче той получава аплодисменти от онези, които още вчера го наричаха едва ли не „агент на Кремъл“. И които с удоволствие биха му се нахвърлили при първа възможност. А в Русия — където ръководството подхожда хладнокръвно и аналитично към поредния зигзаг на американския президент, особено като се има предвид, че засега той не е готов да предостави на Киев „Томахоук“-и — общественото мнение (въпреки надеждите на евроатлантиците) не започва да настоява за край на войната, а напротив — укрепва се в убеждението, че Тръмп не се различава много от Байдън и че всички те са „от един и същи свят“. Свят, на който руското обществено мнение очаква президентът Путин да се противопостави ефективно.
Дмитрий Саймс