Две снимки – два свята… уж в една държава

В продължение на три дни улиците оживяват с изложби, тематични разходки, графити, архитектурни работилници, жива музика и суинг танци. По пешеходните зони звучат диджеи на винил, играят артисти, разказват се истории, показва се културно наследство…

Фестивалът се реализира с подкрепата на Столичната община и включва събития като

тур из еврейска София и Синагогата, направа на артистичните стенописи в карето със Sofia Graffiti Tour и пред статуята „Света София“. Пешеходната улица „Веслец“ се превръща в подобие на (стария) Париж, не само защото по нея има множество български дизайнерски ателиета, но и защото заедно със студиото на Милена Начева и Нов български университет се дава подиум на младите студенти от департамент Моден дизайн да покажат своите първи проекти пред широката публика. Няма лошо, дори е много cool. Млади хора, говорещи някакъв англо-български сленг, с европейски доходи и европейски разбирания, са забавляват и се веселят. Те живеят в света на София и така го разбират. Из анонсите и мероприятията на фестивала понятието “България” не е споменато нито един път, никъде. Иде реч само за София.

Младите хора, които виждате на снимките, в голямата си част, отдавна не споменават същото понятие, а някои дори се срамуват да го споменават. За тях то е символ на простащина, ганьовщина, путинизъм, каскети и т.н. “гадни неща”. Затова и те са софиянци, европейци и космополити, но не и ганьовци и българи.

На втората снимка (поставена е под статията, бел. р.) виждате пустия център на град Свищов – дълбока ганьовска провинция, както биха го нарекли част от тези на горната снимка. Че авторът на “Бай Ганьо” е оттам е вярно, че и героите са оттам. Но Свищов някога е бил една от перлите по Дунава, заедно с Видин, Лом, Русе и Силистра.

Днес градът е намалял наполовина – от над 30 000 е станал 16 000 и то по официални данни. Реално е още по-малък. Цялата му някогашна индустрия е унищожена, а накрая унищожиха и прословутата Стопанска академия, която последна даваше живот на градчето.

През 2009 г. икономическата криза принуди някога гигантския химически завод „Свилоза“ да затвори основното си производство за целулоза. Производството на синтетични влакна е продължено от подразделение на групата “Миролио”. Малка част от жителите работят в Румъния, в Зимнич, в завод за биодизел и във „Винпром Свищов“, както и по поддръжката на площадката на АЕЦ Белене.

Днес в Свищов няма буквално нищо. Няма нови строежи, да не говорим за фестивал като столичния или нещо подобно. Апартаменти се продават на цена 400-500 € на квадрат и пак няма кой да ги купи, а в София гонят 3000 € за квадрат и има кой. Средната заплата в крайдунавския град едва гони 1400- 1500 лв, докато в столицата вече е към 3500.

Двете снимки показват две различни страни, някак случайно намиращи се на картата на една държава.

Неолибералната теория за самоподреждашия се хаос у нас беше приложена буквално. Няма планиране, няма държава, няма национално мислене. Има свободен пазар, свободна конкуренция и много, много свободи, либерални, разбира се. Всеки гледа само себе си, той да е добре, да има “кинти” и да си гледа кефа. Същото правят и т.нар. управници на България. Европейска работа…

Затова цялата ни икономика, култура, изкуство, образование… се концентрираха в няколко големи града и предимно в столицата. Затова и младите българи, ако не отидат в чужбина, отиват в тези градове и на първо място – в София. Там са доходите, там са забавленията, там има живот.

По тези причини голяма част от родината ни се превръща в демографска пустиня, заселена с нещастни и бедни хора. Вече в почти половината от територията на страната живеят по-малко от 10 души на квадратен километър с доходи в пъти по – ниски от доходите в столицата. Населението намалява навсякъде, с изключение на София и по черноморието (условно).

Цялата тази тъжна картинка може да се промени само ако се възстанови държавата субект, държава, грижеща се за цялото си население, а не само за столицата. В настоящия момент, обаче, това изглежда напълно невъзможно.

Източник: Фейсбук