Енергиен локдаун вече не звучи като крайна хипотеза.
Темата излезе на преден план, след като Боян Рашев предупреди, че при продължаваща криза в Ормузкия проток може да се стигне до тежък недостиг на ресурси. Поводът е провалът на последните преговори между САЩ и Иран и началото на американска блокада на иранските пристанища. Reuters съобщи, че мярката вече е в сила, а трафикът през региона остава силно нарушен.
Пазарите реагираха незабавно. AP и Reuters съобщиха, че цената на петрола премина 100 долара за барел, а част от анализаторите вече работят със сценарии за по-дълга криза. Morgan Stanley очаква възстановяването на веригите на доставка да отнеме месеци дори при частично нормализиране на трафика.
Самият Рашев предлага държавата да мисли отсега за спешни мерки. Сред тях са отказ от тавани на цените, ограничено използване на резервите и приоритетно насочване на дизела към транспорта и индустрията. Логиката е ясна. Ако има физически недостиг, държавите ще трябва да избират кое е по-важно — личното потребление или снабдяването с храни, лекарства и услуги. Това съвпада и с предупрежденията на международни анализатори, че продължителните смущения в Ормузкия проток могат да преминат от ценови шок към по-широк проблем във веригите на доставки.
Рашев поставя акцент и върху енергийния микс. Според него ограничаването на газа за производство на ток, включването на всички налични въглищни мощности и защита на рафинерийния капацитет са част от възможния отговор. Тези идеи стъпват върху реален риск. Reuters съобщи, че приблизително 10 милиона барела дневно вече са извадени от пазара, а физическият петрол за Европа е достигнал рекордните нива близо до 150 долара за барел. Това вече оказва натиск върху дизела, авиационното гориво и индустрията.
Особено тревожен е и селскостопанският ефект. Ако цените на горивата и торовете продължат да растат, ударът няма да бъде само върху транспорта. Ще се пренесе и върху храните. Именно тук Рашев вижда риск от следваща голяма криза. Reuters отбелязва, че международните институции вече предупреждават срещу презапасяване и експортни ограничения, защото подобни реакции могат да задълбочат шока за световната икономика.
Енергийният локдаун засега не е официално обявен, а е предупредителен сценарий. Но при продължаваща блокада, скъп петрол и ограничени доставки този сценарий изглежда все по-малко абстрактен. За България въпросът вече не е дали темата е неудобна. Въпросът е дали държавата има план, ако недостигът стане реален.
Източник:
www.business.dir.bg
