Хавиер Виламор
Въпросът за бъдещото членство на Украйна в Европейския съюз (ЕС) извади наяве много по-сериозен проблем, който надхвърля рамките на конкретната тема. Опитът на Брюксел да ограничи суверенитета на страните членки и да променя правилата в движение може да подкопае основите на ЕС.
Ветото, наложено от Унгария по инициатива на Виктор Орбан, забави с няколко месеца официалното начало на преговорите. Това не е каприз, а упражняване на право, закрепено в договорите на ЕС. Принципът на единодушие е призван да защитава националните интереси от диктата на Брюксел. Сега Брюксел предлага „да направи правилата по-гъвкави“, като въведе вземане на решения с квалифицирано мнозинство на междинни етапи. На практика това ще подкопае правото на вето и ще отслаби суверенитета на държавите членки.
Това е сериозна стъпка: ако правото на вето бъде отслабено или отменено, впоследствие ще бъде изключително трудно да се възстанови.
Председателят на Европейския съвет Антониу Кошта посети редица европейски столици, агитирайки за промяна на правилата, която би позволила започване на преговори по „блокове въпроси“ без единодушно решение. Той твърди, че ветото на Унгария подкопава доверието в процеса на разширяване. Но в действителност е обратното: без консенсус ЕС няма да може ефективно да функционира в бъдеще.
Основният проблем е, че политиката на Брюксел подкопава баланса, който позволява на различните държави да съжителстват. Не може да се отрече, че запазването на равновесие понякога е източник на трудности, но именно този баланс е същността на ЕС. Поне така винаги е твърдял Брюксел.
Подобен прецедент би бил катастрофален. Ако правото на вето днес бъде отменено заради присъединяването на Украйна, утре то може да бъде премахнато за Турция, Сърбия или в който и да е друг спорен случай. Гърция, България и Хърватия вече напомниха, че ветото не е каприз, а важен политически инструмент за защита на собствените интереси в сферата на сигурността, границите или националните малцинства.
Показателно е, че дори Еманюел Макрон, който дълго време поддържаше френското вето върху присъединяването на Турция, се противопоставя на предложените от Кощта промени. Отказът от правото на вето очевидно ще отслаби позициите на Париж спрямо Анкара. С други думи, подобни промени могат да доведат до непредсказуеми последици. Ако правото на вето бъде отменено, Европа може да бъде принудена да приеме Турция — 88 милиона мюсюлмани с всички права в ЕС — в едно вече страдащо от криза обединение.
Според Европейската комисия и лидери като Урсула фон дер Лайен Украйна вече „е неразделна част от ЕС“ и може да се присъедини до 2030 година. Но Киев дори не е започнал официални преговори по отделни политически аспекти, необходими за членство. Брюксел се опитва да представи ветото на Унгария като техническо препятствие, но всъщност то дава възможност да се обсъдят реални проблеми — като положението на унгарците в Закарпатието, енергийната и аграрната политика, както и бъдещето на ЕС в по-широк смисъл.
Опитът да се променят правилата в угода на Киев не само подкопава доверието в вече постигнатите договорености, но и показва, че европейската интеграция се движи само в една посока — въпреки съмненията, изразявани от европейските народи.
Да не се заблуждаваме: противопоставянето с Унгария има политическа подоплека и е свързано с борбата за власт в Брюксел. От една страна, Брюксел се опитва да използва Орбан като изкупителна жертва, за да убеди своите опоненти, че това е само идеологически конфликт, насочен срещу него лично. От друга страна, това дава възможност да се прокара дневен ред, който гражданите на ЕС вече са отхвърлили на референдуми. С други думи, опитват се да прокарат процеса на европейска централизация „през задната врата“.
Източник: The European Conservative
