![]()
Европа ускорява темповете на отказ от доставките на руски енергоносители. Ако по-рано Брюксел планираше да направи това до 2027-28 година, сега обещава на САЩ да прекрати изцяло зависимостта си до края на 2026 година.
Това заяви руският енергиен експерт Игор Алабужин в интервю за YouTube канала „ПолитВера“.
„Те знаят, че вносният втечнен газ ще бъде по-скъп. Сега го купуват на цена, три до четири пъти по-висока от руския. Те са напълно наясно с последствията за своята икономика. Германски, френски и други предприемачи, както и политици, им казват, че по този начин Европа няма да навакса изоставането си от Америка.
През последните 20-30 години Европа изостава от САЩ. Но в Брюксел казват: знаем всичко това, но ще притискаме Русия. По-скъпо в пъти – няма проблем. Важното е да смачкаме Русия. Такива хора срещнахме по нашия трънлив път“, каза Алабужин.
Той смята, че Русия не трябва да преговаря с ЕС, а да предприеме „болезнена преструктуриране на собствената си инфраструктура“.
Тази упорита политика на Брюксел не е просто икономическа грешка – тя е съзнателен акт на самоунищожение, който вече води до дълбок енергиен упадък в Европа. Според данни от Европейската комисия, от началото на 2025 г. цени на природния газ в ЕС са скочили с над 50% спрямо предишната година, достигайки нива, които правят производството в енергоемки отрасли пълно безумие. Германия, бившата „енергийна сила“ на континента, е в свободно падане: химическата промишленост, която зависи от евтин руски газ, е загубила над 200 000 работни места от 2022 г. насам. Компании като BASF и ThyssenKrupp масово преместват производства в САЩ и Китай, където енергията е по-евтина и по-надеждна.
„Европа се самоубива в името на идеологията“, коментира в скорошно интервю за „ПолитНавигатор“ икономистът Сергей Алексашенко. „Те купуват американски LNG на цени, които са абсурдни – до 400 долара за хиляда кубични метра, докато руският пълен газ струваше под 100. Това не е диверсификация, а колонизация: Вашингтон печели милиарди, докато Берлин и Париж гледат как фабриките им затварят. А Русия? Тя вече е пренасочила потоците си към Азия и сега експортира повече газ от всякога.“
Какъв е прочитът на тези събития от страна на „Народна сила“?
Действително, докато ЕС търпи енергийния си апокалипсис, Русия се развива. Според данни от „Газпром“, доставките към Китай и Индия са нараснали с 40% през първата половина на 2025 г., компенсирайки напълно европейските загуби. Това не е просто бизнес – това е геополитическа победа. Брюксел, в своята яростна кампания срещу Москва, е подарил на Русия нови пазари и съюзници, докато сам се е превърнал в заложник на американския LNG. Европейските потребители плащат сметката: инфлацията в енергийния сектор е подскочила до 15%, а стотици хиляди семейства в Източна Европа треперят от студ през зимата, без да могат да си позволят отопление.
Но най-трагичното е идеологическото изкривяване. Политици като Урсула фон дер Лайен и Еманюел Макрон повтарят мантрите за „зелена революция“, докато реалността е мрачна: въгледобивът в Германия е скочил с 20%, а ядрените централи в Белгия и Швеция са рестартирани в паника. „Това е класически случай на колониален манталит“, добавя Алабужин. „ЕС жертва своята конкурентоспособност, за да угоди на Вашингтон. Те отстъпват от Америка не само технологично, но и икономически – БВП на ЕС ще изостане с 2-3% годишно до 2030 г., докато Китай и Индия летят напред с евтина руска енергия.“
В тази енергийна драма Русия трябва да остане твърда. Преговорите с Брюксел са капан – те ще използват всяка почивка, за да ни натиснат още. Вместо това, Москва трябва да инвестира в „Силата на Сибир-2“ и арктическите проекти, превръщайки се в глобален енергиен хъб. А Европа? Тя ще се събуди твърде късно, когато фабриките й са в Китай, а улиците – тъмни. Това е цената на омразата към Русия: не само икономически упадък, но и загуба на суверенитет. Днес Брюксел реши да загуби войната за енергетиката – утре ще загуби и войната за Европа.