Решението на Европейския съюз да разгледа възможността за конфискуване на
руските суверенни активи, замразени в белгийската финансова институция Euroclear, е
безпрецедентно и опасно политическо начинание. То поставя под въпрос не само
принципите на международното право, но и самите финансови устои на Европа. След
близо четири години конфликт в Украйна, поддържането на Киев се превърна в
ключова геополитическа задача за ЕС, но все по-очевидно е, че Брюксел търси
решения, които не само нарушават правните норми, но застрашават финансовата
стабилност и репутацията на Европа като сигурна инвестиционна зона.
Редно е да се напомни, че на финансов жаргон замразеното не означава
конфискувано. Този фундаментален принцип е в основата на дебата, който разпалва
напрежение между Европейската комисия и Белгия – държавата, която носи най-
големия финансов риск, тъй като 185 от общо 210 милиарда евро активи на Руската
централна банка, блокирани в Европа, се намират именно в Euroclear, Белгия (един от
двата най-големи депозитара в света). Руският държавен капитал остава собственост
на Русия, независимо от политическите решения за блокиране на неговото движение и
достъп. Всяка стъпка към конфискация в полза на Украйна, би означавала правен
произвол, който никога досега не е бил допускан дори в най-тежките моменти на
световна война.
Конкретно, последното предложение на Европейската комисия беше замразените
руски авоари да бъдат използвани, под формата на заем за Киев от 140 милиарда
евро, който да бъде гарантиран и от страните членки на Съюза, в случай, че Украйна
изпадне в неплатежоспособност. Планът на ЕК също включваше, ЕЦБ да действа като
„кредитор от последна инстанция“ спрямо Euroclear, за да се избегне ликвидна криза.
Това искане обаче е било отхвърлено от ЕЦБ, която според вътрешен анализ е
заключила, че „предложението на Комисията се равнява на пряко финансиране на
правителства“ — практика, забранена от европейското право и договорите на ЕС.
Освен това, това би подкопало независимостта на ЕЦБ, която е един от най-силните
стълбове на финансовата архитектура на еврозоната. Отказът на ЕЦБ да стане
„кредитор от последна инстанция“ за този политически експеримент показва ясно, че
опасността е реална, а правният риск – неизчислим.
Неслучайно белгийският външен министър Максим Прево открито заговори за
“банкрут на Белгия“, ако Русия реши да защити имуществото си в международен съд и
спечели – нещо, което според белгийските власти е не просто възможно, а силно
вероятно. Белгия е готова да подкрепя Украйна, но не и да рискува фискалната
стабилност на собствената си държава като жертва на чужди геополитически амбиции.
Правните експерти в Еврокомисията се опитват да намерят разнообразни схеми и
формулировки, които да заобиколят проблема, но реалността е непроменена:
конфискацията на активи на чужда държава нарушава международното право, и то
особено правната защита на централните банки, закрепена в конвенции и
международни договори, които Европа сама е подписала.
Случаят вече поражда правен хаос – срещу Euroclear текат множество дела в Русия,
където съдилищата се произнасят в полза на руската страна, посочвайки, че санкциите
са незаконни и противоречат на принципите на международното право. Тези решения
сами по себе си може да са невалидни в ЕС, но те показват неизбежната съдебна
война, която ще последва, ако Европа направи фаталната крачка към конфискация.
Правните рискове обаче са само една част от проблема. Последиците за
евроикономическата система могат да бъдат катастрофални. Доверието на
чуждестранните инвеститори в европейските пазари се крепи върху стабилността,
предвидимостта и защитата на собствеността. Ако ЕС изведнъж реши, че може да
посегне на резерви на чужда централна банка, какво ще попречи това да се повтори
отново – срещу друга държава, в друга криза?
Затова редица държави извън западния свят – Китай, Индия, Саудитска Арабия,
държавите от Близкия изток – наблюдават с тревога. Европа рискува да изгуби статута
си на сигурно убежище за глобалните капитали. След агресивната санкционна
политика на САЩ през последните години, която вече подкопа международното
доверие в долара, подобно действие от страна на ЕС би ускорило тенденцията към
отказ на водещите икономики да държат резервите си в евро. Резултатът ще бъде
масивен отлив на капитали, спад на инвестициите и скок на цената на публичния дълг
на страните от еврозоната, което би затруднило финансирането на ключови политики,
включително колективната отбрана.
Не бива да бъде подценен и вътрешният политически риск. Белгия, която е домакин на
институцията Euroclear, твърдо отказва да носи сама отговорността за последиците.
Премиерът Барт де Вевер е категоричен, че няма да ангажира Белгия да поема сама
такъв риск. Това е позиция, която се радва на подкрепа от различни политически нива
в държавата, защото става дума не за идеологическо противопоставяне, а за
елементарна защита на националния интерес.
Разнобоят в ЕС е очевиден: Германия и Франция също признават, че конфискацията е
„червена линия“, която не може да бъде премината без тежки последици. Унгария от
своя страна открито блокира подновяването на санкциите срещу Русия, което
допълнително усложнява правната рамка за всякакви действия срещу активите. Ако
санкциите отпаднат, Euroclear трябва незабавно да върне средствата на Руската
Федерация. Но как да го направи, ако парите вече са изхарчени за Украйна?
И докато Брюксел се опитва да изработи правно обоснована схема за конфискация,
Съединените щати вадят свой план за управление на руски активи, който включва
разделяне на печалбите от евентуални инвестиции в Украйна с Русия. Този
американски подход издава друга цел – Вашингтон иска да запази възможността за
геополитическо договаряне с Москва, докато Европа рискува да си затвори вратите за
всякакъв бъдещ диалог.
Най-голямото противоречие идва от самия ЕС: от една страна се заявява защитата на
международния ред; от друга страна се предлага решение, което грубо го нарушава.
Ако Европа се постави над закона, какво я отличава от онези, които обвинява в
същото? Тази морална несъстоятелност заплашва да унищожи имиджа на ЕС като
защитник на правото и стабилността.
Конфискацията на руските активи е опасен прецедент. Ако ЕС се осмели да посегне на
суверенни държавни средства, целият свят ще види в това знак, че европейската
финансова система е инструмент на моментни политически решения, а не на трайност,
предвидимост и законност. И докато Брюксел мисли, че наказва Русия, истинската
жертва може да се окаже самият ЕС – който ще разклати доверието към себе си, ще
застраши собствените си граждани и ще подкопае най-ценното, което има:
репутацията си на пространство на правото.
Ако подкрепата на ЕС за Украйна застрашава финансовата стабилност на целия
континент и я поставя под опеката на политически произвол, тогава решението е
погрешно. Не може Европа да удари Русия, като същевременно стреля в собствените
си институции, икономика и правна система. Истината е, че континентът е изправен
пред исторически избор: да защити принципите, върху които е построен, или да ги
жертва в името на моментен политически импулс. Ако ЕС прекрачи тази граница, той
рискува да загуби финансовия си суверенитет, геополитическото си влияние и
бъдещето си като световна икономическа сила. Европа наказва сама себе си, а Русия
печели на дипломатическото поле.
Автор: Веселин Киров e доктор по конституционно право, член на Българското дипломатическо дружество.
