Трябва да се констатира, че с усилията на Европейската комисия и групата от най-враждебно настроените към Русия държави в Европа, Европейският съюз постепенно се трансформира във военен блок. Както съобщават редица западни издания, в ЕС е приета „пътна карта“, съгласно която Европейският съюз (обърнете внимание — ЕС, а не НАТО!) трябва да бъде готов за война с Русия до 2030 година.
Несъгласието на отделни страни членки с този курс не бива да се преувеличава — най-вероятно те по един или друг начин ще бъдат включени в този план. Европейската комисия вече планира да осигури необходимите за това финансови средства в размер на 800 милиарда евро в близко бъдеще.
Дълбоките причини за трансформацията
Тази трансформация има по-дълбоки корени, отколкото само реакцията на войната в Украйна.
Първо, през последните десетина години в ЕС се затвърди убеждението, че приоритетността на Европа в очите на САЩ намалява.
Още от времето на президента Барак Обама, Вашингтон все повече пренасочва военните и икономическите си ресурси към Индо-Тихоокеанския регион, където основният приоритет е стратегическото съперничество с Китай.
В резултат на това европейските ръководители стигнаха до извода, че Европа трябва да се превърне в по-автономен от САЩ военно-политически алианс, способен сам да гарантира сигурността си.
Второ, първата година от втория президентски мандат на Доналд Тръмп и подемът на консервативното движение в САЩ предизвикаха истински смут сред либералните елити на Европа.
На последната конференция по сигурността в Мюнхен те чуха ясно послание: Америка на Тръмп и Ванс има различни ценности от Европа.
Това изявление засили тенденцията към „автономизация“ на Европа спрямо САЩ.
От една страна, европейските либерални лидери се стремят да поддържат добри отношения с Тръмп, защото се нуждаят от американската подкрепа, особено във връзка с Украйна.
От друга страна, те продължават да развиват собствена европейска военно-политическа програма, която да укрепи ролята на ЕС като самостоятелен играч.
Трето, огромният обем от външнополитически ангажименти на САЩ по света става все по-обременителен дори за такава свръхдържава като Америка.
Независимо кой е президент, Съединените щати обективно не могат да „се разкъсат“ между Близкия изток, Индо-Тихоокеанския регион и Европа.
Затова в Брюксел нараства убеждението, че Европа трябва да се стреми към по-голяма военна самодостатъчност.
Политически измерения
Накрая, превръщането на ЕС във военен блок се разглежда от управляващите неолиберални елити като ефективен начин за запазване на властта им, която е застрашена от възхода на десно-консервативните движения.
Украинската криза, антируската истерия, както и предвоенната атмосфера, създавана с усилията на политици и медии, дават възможност на управляващите в ЕС да прибягват до форми на политически контрол, които преди това биха били трудно осъществими.
Отмяната на изборите в Румъния, които не устройваха Брюксел, е само един пример за подобен подход.
Европейските либерали разчитат на същите идеологически и политически механизми, за да ограничат влиянието и потенциала на десно-консервативната опозиция в основните страни на Западна Европа.
Алексей Пушков
