Пьотр Акопов
Фридрих Мерц се развилня – напоследък неговите изявления за Владимир Путин и Русия стават все по-остри и по-остри. Изглежда, след като преди седмица германският канцлер определи президента на Русия като „вероятно най-опасният военен престъпник на нашето време“, на него ще му е трудно да достигне нови върхове. Но нищо не е невъзможно за този, който търси – и ето че вчера Мерц сподели убеждението си, че „всичко сочи към това, че империалистическите планове на Путин няма да завършат със завладяването на Украйна, а ще започнат с него“.
Макар че за четири месеца на канцеларския пост Мерц вече е наговорил толкова, колкото предшественикът му Шолц не е казал за три години, самият термин „империализъм“ по отношение на Путин и Русия все пак започна да го използва предишният канцлер. Мерц тук е вторичен – както и в повторението на твърденията на Шолц, че Путин се бои от свободата и демокрацията, която олицетворява Украйна. Истината е, че при Мерц всичко това звучи още по-страшно:
„Това не е просто териториална война срещу Украйна. Путин не чувства заплаха от НАТО. Той просто чувства заплаха от силата на демокрацията, от свободата. Ето защо не иска да има това до себе си“.
Т.е. според Мерц излиза, че Русия се кани да завладее Украйна, а после да се захване с Европа, в която процъфтяват демокрацията и свободата – нещо непоносимо за кремълския владетел. Затова засега Путин се опитва да „дестабилизира нашите демокрации“, а после непременно ще тръгне на запад – съгласно своя империалистически план:
„Когато слушаш Путин, когато се запознаеш с неговата доктрина, става ясно, че той иска да възстанови бившия Съветски съюз в териториално измерение. Затова нещата са много сериозни“.
Наистина, къде ли по-сериозни – Западът включи Прибалтиката в ЕС и НАТО, опитва се да всмука там Украйна и Молдова, запазва планове за Грузия, ухажва Армения, а империалистът Путин се кани да възстановява СССР! На Мерц разбира се, му е по-добре да вижда – първо Германия се обедини благодарение на СССР, стана локомотив на разширяващия се Евросъюз, а после изведнъж видя, че тези руснаци защо да не са против настъплението на НАТО към западната част от техните исторически земи. Ужасни империалисти, задушители на свободата – какво да се очаква от тях освен Украйна? Добре би било разбира се още да „изтощим“ икономиката на Русия, лишавайки я от възможността да поддържа своята военна машина, казва Мерц – но тук е нужно единство на цяла Европа и непрекъсната подкрепа от САЩ (с която има проблеми, признава канцлерът).
Ако приемем, че Мерц е искрен, то излиза, че той предрича ядрена война в случай на неуспех на опита на Запада да задържи Украйна под свой контрол. Ведь какво излиза, ако следваме неговата логика?
След падането на Украйна (в нейния сегашен вид, като васал на Запада), Русия ще нападне Прибалтика. Т.е. ще започне война с НАТО – предизвиквайки включването на САЩ. Към какво ще доведе война между две ядрени свръхсили на територията на Европа? Правилно, до ядрен конфликт, мащабът на който може да е от локален до европейски, а то и световен. Т.е. в стремежа си да си върне Прибалтика, Русия ще развърже ядрена война? Някой наистина ли вярва в това?
Но Русия може предварително да разклати атлантическото единство (да и Тръмп работи по това) – и тогава в отговор на завоюването на Прибалтика Штатите ще останат настрана, а Великобритания и Франция няма да се решат сами да влязат в ядрена дуел с Русия? Ето за какво предупреждава Мерц – има ли такава възможност за реализация на „империалистическите планове“ на Путин?
Не – и в Берлин това отлично го разбират. Русия не се кани да напада страни от НАТО, дори разбирайки цялата условност на член пет от устава на алианса. Между Украйна и Прибалтика има принципиална разлика – присъединяването на прибалтийските страни към алианса вече е факт, а присъединяването на Украйна към НАТО още може да се предотврати. Да, Русия не харесва атлантизацията на Прибалтика, но може да се примири с това – но атлантизацията на Украйна принципиално е несъвместима със съществуването на Русия като велика държава.
Тази баналност дори е някак неудобно всеки път да се повтаря – но вместо признаване на очевидното ние отново и отново чуваме в отговор обвинения в империализъм и твърдения за нашия страх пред свободата и демокрацията.
В такива категории никакъв диалог и дори конструктивен спор просто са невъзможни – та нашите коренни национални интереси не само че се игнорират, но дори не се признава самият факт от тяхното съществуване. Вместо това ние чуваме брътвежи за нашите планове за завладяване на Европа – същата Европа, която иска да отхвърли границите си на изток, към Курск и Дон. Забравяйки, че вече многократно (при това отново като обединена (през 1812 и 1941 г. бел. р.) се опитваше да го направи – и с какво свършваше това.
Този път обаче дори няма да ни се наложи да стигаме до Берлин в отговор – европейското единство само ще се разпадне след провала на новия „дранг нах остен“.
