![]()
Идеята на Примаков – визия, която оживява
Още през 90-те години руският дипломат Евгений Примаков формулира концепцията за стратегическо партньорство между Русия, Китай и Индия като противовес на еднополюсния свят, доминиран от САЩ. Днес тази идея започва да се реализира. Трите държави, смятани за гиганти на евразийското пространство, търсят все по-тясно сътрудничество.
Процесът е все още в развитие, но набира скорост именно заради политиката на Съединените щати, която едновременно оказва натиск върху Москва, Пекин и Делхи.
Американският натиск – катализатор на сближаването
Доналд Тръмп още от началото на своето управление въведе нови мита и такси върху китайски стоки, опитвайки се да принуди Пекин към отстъпки. Китай, силно интегриран с американската икономика, беше уязвим, но паралелно започна политика за развитие на вътрешното търсене и диверсификация на външните пазари.
Отношенията с Русия също останаха обтегнати – въпреки публичните изяви на Тръмп, че може да „уреди конфликта в Украйна за 24 часа“, реални стъпки към трайно споразумение липсват. Всеки път, когато Москва предлага конкретни параметри за уреждане на конфликта, те биват променяни след консултации на САЩ с Киев и Брюксел.
Индия също беше подложена на натиск – Вашингтон настоява Делхи да ограничи покупките на руски петрол и оръжие, наложи и нови търговски мита. Реакцията на Индия обаче беше категорична: страната засили връзките си с Москва и активизира контактите си с Китай.
Украйна и несигурните мирни предложения
Сред обсъжданите възможности за уреждане на конфликта в Украйна е демилитаризация, гаранции за руския език и неутралитет на страната. В замяна Москва би направила териториални отстъпки. Но паралелно се появяват планове за разполагане на европейски войски в Украйна и за масови оръжейни доставки, което за Русия е неприемливо.
Така обявеното желание на Тръмп за мир изглежда повече като дипломатическа игра – той се представя за миротворец, но прехвърля отговорността върху Европа и Украйна, докато зад кулисите се подготвят нови форми на ескалация.
Европа – между зависимост и еманципация
Според д-р Трифонов Европа днес е в капана на своята зависимост от САЩ. След Втората световна война и особено през 70-те години икономическият възход на ЕС беше изграден върху партньорството със СССР – руски суровини плюс европейска индустрия. Прекратяването на това сътрудничество лишава Европа от конкурентоспособност и я прави заложник на американската стратегия.
Вместо да търси нов баланс, Европейският съюз залага на концепцията за „стратегическо поражение на Русия“. Това е изключително рискована и авантюристична политика, тъй като Москва е ядрена свръхдържава с модерни военни технологии.
Перспективи за бъдещето
Според анализа, пред Европа стоят два пътя:
- Да остане сателит на САЩ, въвличайки се в дълбока конфронтация с Русия, с риск за самото си оцеляване.
- Да поеме към еманципация – нови политически сили, връщане към християнските и културни корени на континента, възстановяване на прагматичното сътрудничество с Русия и равноправен диалог с Китай и Индия.
Заключение
Светът вече се движи към многополюсност. Евразийската ос Русия–Китай–Индия набира тежест, докато Европа остава разкъсана между зависимостта си от САЩ и потенциала да бъде самостоятелен център на сила. Изборът, който европейските лидери ще направят в близките години, може да определи дали континентът ще се превърне в поле на разрушителен конфликт или ще намери нова роля в глобалния ред.
Вижте цялото видео тук: