Според изследване, публикувано от екипа на д-р Беатрис Арельяно Нава от Университета в Ексетър, Североатлантическият субполярен въртоп — огромна система от въртящи се океански течения южно от Гренландия — губи стабилност още от 50-те години на XX век.
„Приближаваме се до критичен праг, след чието преминаване може да настъпят внезапни и драматични климатични промени“, предупреждават учените.
Този субполярен въртоп транспортира топли водни маси от тропиците към Северния Атлантик и регулира температурите в Европа и Северна Америка. Но забавянето или отслабването на това течение може да предизвика регионално застудяване, подобно на онова между 1300 и 1850 г., когато реките замръзвали, а реколтата била унищожавана при спад на средната температура с около 2°C.
„Резултатите от нашите изследвания са изключително тревожни“, казва д-р Нава. „Те показват, че Северният Атлантик вече е изгубил стабилността си, което може да означава, че се приближаваме до критичния момент — макар че все още не е ясно кога точно ще настъпи.“
В океанографията „въртоп“ означава голяма система от повърхностни океански течения, задвижвани от вятъра.
Североатлантическият субполярен въртоп е част от Атлантическата меридионална обръщаща циркулация (AMOC) — огромна система от течения, която разпределя топлина, хранителни вещества и въглероден диоксид по целия свят. Тя често се нарича „океански конвейер“.
AMOC поддържа умерени температури в Европа и по източното крайбрежие на САЩ. Но климатичните промени могат да я доведат до точка на пречупване или дори до колапс, което би довело до по-студени и сурови зими в Северното полукълбо.
За изследването учените анализирали черупки на морски миди от Северния Атлантик. Всяка година по тях се образува нов слой, който съхранява информация за условията в океана — подобно на годишните кръгове на дърветата. Химичният им състав отразява температури, циркулация и други процеси.
Резултатите показали два периода на дестабилизация през последните 150 години — единият в началото на XX век, другият, по-силен, след 1950 г., който продължава и днес. Това подсказва, че въртопът се приближава към критичната си точка, което може да доведе до каскада от необратими климатични промени — по-екстремни метеорологични явления, промени в валежите и студени зими в Европа.
Дори без пълен колапс на AMOC, отслабването на въртопа може да доведе до тежки последствия:
- по-чести бури и студени вълни в Северна Атлантика,
- по-сурови зими във Великобритания и Северна Европа,
- рязко повишаване на морското равнище по източното крайбрежие на САЩ.
„Въртопът вероятно ще отслабне рязко, но няма да се срине напълно, тъй като се задвижва и от ветровете“, уточнява д-р Нава. „Това обаче ще намали топлинния поток към север, ще доведе до по-чести екстремни явления и промени в глобалния модел на валежите.“
Изследването, публикувано в Science Advances, предоставя независими доказателства, че Северният Атлантик „е загубил стабилност през последните десетилетия и е уязвим към достигане на критичен праг“.
„Топенето на полярните ледове, предизвикано от климатичните промени, без съмнение допринася за това отслабване. Единственият начин да предотвратим колапс в Атлантическия океан е бързото намаляване на парниковите емисии“, заключава експертът.
Източник: Daily Mail
