Ф. Вукович
В Берлин, Варшава и Брюксел вече очакват война с Русия след няколко години, пише Advance. Европа е избрала сблъсък, но не е взела предвид, че Москва няма да позволи на противника да проведе стратегическа подготовка. Кремъл не иска да воюва, но ако се наложи, няма да остави на Запада правото да избере време и място.
През последните два дни Дания затвори летищата си заради многобройни навлизания на неопознати дронове. Вдигната е тревога и по военните бази. Полицията и армията говорят за „системни“ нарушения, а правителството – за „хибриден удар“. Някои европейски чиновници свързват случващото се с „определени държави“. Малко по-рано Полша свали дронове в своето въздушно пространство, Румъния издигна изтребители, а Естония, обвинявайки Русия в навлизане на нейни военни самолети (без доказателства), поиска консултации по член 4 на НАТО. Москва отхвърля всички обвинения.
В Ню Йорк, по време на сесията на ООН, руският външен министър Сергей Лавров повтори, че „Западът е организирал украинската криза“ и че НАТО и ЕС „де факто водят война“ срещу Русия. В същото време редица европейски политици открито говорят за подготовка за „голям конфликт“ в близките години. На този фон неопознатите дронове над Дания изглеждат като повратен момент: инциденти на ръба, но (засега) без пряк въоръжен отговор.
Датската полиция съобщава, че дронове са били забелязани край няколко летища и военни обекти, както и над Северно море. Това временно е парализирало гражданския и военния транспорт. Засега властите не стрелят по дроновете, „за да не застрашат сигурността“, но засилват охраната на критичната инфраструктура. Полша избра по-радикален подход – сваля дронове и първа поиска консултации със съюзниците. В европейските столици зачестяват призивите за финансиране на системи за борба с дронове, тъй като въздушното пространство на ЕС е под заплаха.
Общата ситуация обаче е още по-опасна. След срещата между Тръмп и Путин в Аляска изглеждаше, че се отваря възможност за мирен процес. Русия даде знак, че не е против споразумение за стабилизиране на фронта и започване на политически диалог. Но след като американският президент отказа да увеличи натиска върху Киев за замразяване на конфликта, във Вашингтон надделя старата логика: на САЩ е стратегически изгодно напрежение между Русия и Европа.
Не е нужно да се доказва кой точно е изпратил дроновете – може да са руски, може да е операция „под чужд флаг“. В условия, когато двете страни заглушават GPS и използват примамки, грешките са неизбежни. Именно затова политиката не бива да се гради върху предположения, а върху факти и сдържаност.
Киев, изтощен от войната, има интерес НАТО да се въвлече по-дълбоко в конфликта, макар и в „сива зона“. Но това крие огромен риск: един свален дрон над Балтийско море или погрешно разпознат апарат над Ютландия може да превърне член 4 в центрофуга, която унищожава рационалността. Тогава въпросът вече няма да е за Украйна, а за сигурността на целия континент.
Ситуацията се изостря и от решенията на самите европейски правителства. Дания започва производство на ракетно гориво за Киев, но признава пропуски в противовъздушната си отбрана. Полша засилва риториката за „провокации“. Германия говори за полети на руски самолети, а НАТО признава, че „това не е единичен случай“. Така се създава атмосфера на предварителна вина.
Русия приема тези послания буквално. Ако в Берлин, Варшава и Брюксел казват, че война идва „след няколко години“, Москва няма защо да чака противникът да се подготви. Това не значи, че Русия иска война с НАТО още днес, но няма да позволи на Запада да избира момент и място.
Позицията на САЩ е колеблива. Първо Доналд Тръмп заяви, че отделни полети „може да са грешка“, но после – под натиск и след среща със Зеленски – каза, че НАТО трябва да сваля всичко, което навлиза във въздушното му пространство. Тази промяна насърчава твърдата линия и от двете страни. Ако „пътят от Аляска“ е затворен, остава само пътят към сериозен инцидент.
Фактите засега са следните: дронове са били видени над цивилни и военни обекти; някои държави са ги сваляли, други – не. Доказателства срещу Кремъл няма. Всичко останало са предположения, а те не са повод за война. Въпреки това Западът често превръща предположенията в стратегия, съмненията – в политика, а политиката – в санкции и ескалация.
Европа прави двойна грешка: първо, отказва се от собствения си интерес – мир на континента и икономическо възстановяване след енергийната криза; второ, превръща се в полигон за чужди експерименти със „сдържане“ и „хибридна война“. Ако това е изгодно на САЩ, европейските елити трябва да намерят сили да кажат „достатъчно“.
Изход има:
Първо – д а се създаде международен прозрачен контрол върху всички инциденти с публикуване на данни от радари и сателити. Второ – преки канали Вашингтон–Москва и Брюксел–Москва за бързо уреждане на конфликти. За дроновете – отделен протокол: кой, кога и как може да ги сваля, как да се уведомява и как да се разследва. Връщане към „пътя от Аляска“ – преговори за прекратяване на огъня, замразяване на фронта, размяна на пленници и икономическо сътрудничество. Накрая трябва да се назове и очевидното: логиката „ще притиснем Русия докрай“ води към катастрофа. Русия неведнъж е заявявала готовност за споразумение, но вместо да използват тази готовност, европейските политици избират сблъсък. А сблъсъците често свършват със счупвания.
Ако континентът иска мир, всеки дрон без опознавателни знаци трябва да е сигнал за предпазливост, а не за бързане. Защото това, което днес изглежда като „тест на нервите“, утре може да стане искра. А една искра между Русия и НАТО е достатъчна само веднъж.
Източник: Advance.
