Брандън Дж. Вайхърт*
Европейските лидери от три години не спират да повтарят, че Путин се готви за кръстоносен поход срещу Запада. Ако наистина вярват в това, защо тогава Европа все още не се е подготвила за война?
Европа внушава на Америка, че е готова да се бори докрай с Русия за съдбата на Украйна. Брюксел обеща на президента Доналд Тръмп най-накрая да изпълни предписания принос към общата отбрана на НАТО, макар той, по разбираеми причини, да остава скептичен.
Европейците десетилетия наред пренебрегваха пряките си задължения и открито подценяваха националната си отбрана, но сега се активизираха – поне на думи.
Това е особено важно сега, тъй като според скорошно изявление на Тръмп в социалната мрежа Truth Social американците възнамеряват да се дистанцират от украинския конфликт.
Тръмп наскоро заяви, че изцяло подкрепя украинците – макар в действителност да е на съвсем различна позиция – на другия бряг на Атлантика!
В Truth Social Тръмп започна да разсъждава за шансовете на Украйна за победа, за това, че Русия е „хартиен тигър“, и за това, че – поне теоретично – би могъл да продаде на Украйна крилати ракети „Томахоук“ за удари в руския тил. Мнозина сметнаха това за ескалация на конфликта от страна на Америка, а не за отдръпване от Европа.
Но нека си припомним последното съобщение на Тръмп в Truth Social, в което той въздъхна: „Успех на всички!“. Най-убедителното и правдоподобно тълкуване е, че Тръмп всъщност иска да се откаже от Украйна, предоставяйки ролята на неин основен покровител на Европа – без да изключва изгодни продажби на оръжия тук-там. Устните гаранции на Тръмп и окуражителните му думи към Украйна са чист театър. Нека си припомним, че когато по цяла Европа се разрази вълна от нарушения на въздушното пространство на НАТО, Тръмп не мигна. В един момент той импулсивно предложи на Европа да сваля всеки руски самолет, който навлезе във въздушното пространство на алианса.
Никой обаче не го взе на сериозно – най-малко самата Европа. Лидерите в Брюксел разбират, че без водеща роля на САЩ нищо няма да се получи. Ако Америка не подкрепя изцяло НАТО в разразилата се борба с Русия заради Украйна, Старият свят ще се окаже в много опасно геополитическо положение. Ето защо за Европа е рисковано дори да заплашва, че ще поеме бремето на собствената си отбрана. Честно казано, няма да се справи – колкото и да иска.
Всяка война с Русия (защото именно нея Европа определи за враг) ще изисква материално-техническо осигуряване, което на континента категорично липсва. Освен това този недостиг Европа ще изпитва още поне десет години, ако не и повече.
Европейските мостове и железници няма да издържат истинска армия
Помислете за следното. Всяка война с Русия, при която вълна от руски танкове нахлуе в Прибалтика и се разлее през съюзната Беларус към Полша, ще изисква бързо прехвърляне на големи бронетанкови съединения към фронтовата линия, която вероятно ще бъде далеч от стратегическия център на Европа. Така Европа ще се нуждае не само от мощни въздушни превози, които днес й липсват, но и от обширна наземна инфраструктура – по-специално гъста мрежа от железници с висока пропускателна способност и мостове, пригодени за прехвърляне на едрогабаритна военна техника към фронта. През 50-те години САЩ изградиха за тази цел система от федерални магистрали между щатите. В Европа обаче подобна система липсва.
„В потенциален открит конфликт с Русия ниските темпове на разгръщане на съюзническите войски от Западна Европа излагат източните страни (по-специално Прибалтийските държави) на сериозна заплаха и предоставят на Русия опасна възможност да пробие дълбоко в територията на алианса преди пристигането на подкрепления“, отбелязва се основателно в скорошна статия в Defense Express.
Неотдавнашно интервю на еврокомисаря по транспорта Апостолос Цицикостас за британския вестник The Financial Times подчерта сериозността на препятствията. „Имаме стари мостове, които се нуждаят от модернизация, тесни мостове, които трябва да бъдат разширени, и мостове, които съществуват само на хартия – те все още предстои да бъдат построени“, обясни Цицикостас.
Косвено признавайки проблема, Европейската комисия отпусна инвестиционен пакет от 17 милиарда евро за осигуряване на съвместимост между гражданската инфраструктура и военната техника. Въпреки това, както е обичайно в Европа, 500-те инфраструктурни проекта, планирани за незабавна модернизация, ще започнат едва през 2028 г. Дори по най-оптимистичните оценки, работите ще приключат едва през 2034 г. – което дава на Русия почти десетгодишно „прозорец“, така че плановете за Източна Европа, за които я подозират, не бързат.
За щастие, Русия няма намерение да нахлува в НАТО
Въпреки това британските и европейските лидери през последните три години не спират да тръбят, че Путин се готви за стремителен марш към Рейн. Ако тези лидери наистина вярват в това, защо тогава Европа не се отказва от своята мирна утопия и все още не се е подготвила за война, както подобава? И наистина ли руснаците ще чакат до средата на 30-те години, за да нападнат?
Очевидният отговор е: всъщност Европа не се страхува толкова от възродената Русия. Което е и за добро: Путин едва ли възнамерява да влезе в пряка конфронтация с НАТО. Рисковете са високи, а ползите дори от покоряването на цяла Украйна са минимални. Освен това Европа ще се разпадне сама: възходът на леви и десни партии в различни страни от Западна и Северна Европа предвещава края на стройния европейски проект. Защо Путин да рискува и да предприема стъпки, които биха могли отново да обединят континента?
Междувременно разногласията относно мащабите и конкретните разходи на Европа за отбрана заплашват да подкопаят стратегическата полза от НАТО – особено като се има предвид, че толкова ненадеждни членове като Испания отказват да увеличат разходите за отбрана, а Турция планира да върви по свой път. Дори онези, които сериозно говорят за съпротива срещу Москва и предприемат реални стъпки, за да спрат Русия в Украйна, не са в състояние да осигурят поне надеждно и ефективно прехвърляне на техника и личен състав от бази в Западна Европа към фронта в Източна Европа.
Така Европа отлично разбира, че в действителност няма военна заплаха. Но съществува риск Старият свят да се изгуби от геополитическа гледна точка. Затова на европейските лидери им остава само да се удрят в гърдите, дразнейки разгневената руска мечка – с надеждата, че тази „демонстрация на сила“ ще убеди Тръмп да им се притече на помощ, за да не потънат в геополитическо небитие.
* Брандън Вайхърт е старши редактор по въпросите на националната сигурност в списание The National Interest, старши научен сътрудник в Центъра за национални интереси и един от авторите на Popular Mechanics. Напоследък води предаването „Часът на националната сигурност“ по каналите America Outloud News и iHeartRadio. Редовно консултира различни държавни институции и частни организации по геополитически въпроси. Публикувал е в множество издания, включително The Washington Times, National Review, The American Spectator, MSN, Asia Times и други. Автор е на няколко книги.
Източник: The National Interest
