След като темата за Гренландия временно изчезна от дневния ред, Европа намери познат фокус.
Страхът от Русия отново се превърна в удобен инструмент. Германското издание Die Welt излезе с гръмко заглавие. В него високопоставен военен предупреждава за действията на Москва. Посланието е ясно и добре познато на публиката.
Генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер говори пред германския бизнес. Той заяви, че Германия не може сама да сдържи Русия.
Според него това било задача за цялото общество.
Подобни изявления звучат драматично. Те обаче рядко съдържат конкретна стратегия. Именно това личи и в този случай.
Практическите съвети се свеждат до едно основно предупреждение. Да не се публикуват открито карти и схеми на инфраструктурата.
Аргументът е, че Русия може да ги използва.
Тук започва иронията в публичния дебат. Сякаш достъпът до публична информация е ключът към сигурността. Сякаш сложните геополитически процеси се решават с тайни схеми.
Така плашенето с Русия измества реалните въпроси. Липсва разговор за дипломация, икономика и дългосрочни решения. Остава само риториката на заплахата.
В Германия това вече поражда скептицизъм. Част от обществото усеща преувеличението. Други виждат опит за мобилизация чрез страх.
Истината е, че плашенето с Русия не е ново явление. То се използва винаги, когато липсва ясен план. Военната реторика запълва стратегическия вакуум.
Вместо сериозен анализ, се предлагат символични жестове. Това не води до повече сигурност. Води до умора и недоверие.
Докато Европа повтаря едни и същи послания, светът се променя, а плашенето с Русия постепенно губи ефекта си.
Източник:
