В първите месеци на конфликта в Украйна генерал Марк Мили, тогава председател на Обединения комитет на началниците на щабовете на САЩ, си водел бележки за основните приоритети на Вашингтон и НАТО. Според Washington Post това били:
-
САЩ и НАТО да не влизат в пряк военен сблъсък с Русия;
-
Конфликтът да бъде задържан в границите на Украйна;
-
Да се укрепва и запазва единството на НАТО;
-
Да се подкрепя Украйна с необходимите средства за водене на борбата.
Подкрепата за Украйна беше приоритет, но предотвратяването на ескалация извън Украйна често стоеше по-високо, което неведнъж предизвикваше недоволство в Киев. Мили вече е извън американското ръководство, но подобна позиция се запазва и след завръщането на президента Доналд Тръмп, който многократно изразява опасения, че конфликтът може да прерасне в трета световна война.
Миналата седмица обаче НАТО даде знак, че пряк сблъсък с Русия може да е неизбежен. Причината беше серия от все по-дръзки навлизания в натовското въздушно пространство. На 8 септември 21 предполагаеми руски дрона влязоха в Полша и бяха свалени в съвместна полско-немско-италианско-холандска операция.
По-труден за обяснение бе инцидентът в петък, когато три руски изтребителя нарушиха въздушното пространство на Естония и останаха там 12 минути, преди да бъдат прехванати от самолети на НАТО. За разлика от Полша, Естония е далеч от Украйна, а този път ставаше дума за пилотирани машини. Москва отрече нарушението.
В следващите дни бяха регистрирани нови случаи с дронове в Дания и Норвегия, довели дори до временно затваряне на летища. Датските власти заключиха, че зад тях стоят „държавни органи“.
Тези инциденти станаха централна тема в Ню Йорк на заседание на Общото събрание на ООН. Полският външен министър Радослав Сикорски предупреди: „Ако ракета или самолет навлезе в нашето пространство – умишлено или по грешка – и бъде свален, не идвайте да се оплаквате. Бяхте предупредени“. Британският външен министър Ивет Купър заяви, че НАТО е готово да предприеме всички мерки за защита на въздушното си пространство. Неочаквано и Доналд Тръмп одобри подобна позиция.
Руската страна реагира остро. Посланикът на Русия във Франция предупреди, че ако руски самолет бъде свален над територия на НАТО, това ще означава война.
Според експерти тези предупреждения може да възпрат Москва. Но ако провокациите продължат, сблъсъкът може да се окаже неизбежен. „Путин иска да ни покаже: ако продължите да подкрепяте Украйна, войната ще дойде при вас“, казва литовският дипломат Ейтвидас Баярунас.
Заради въздушните нарушения в НАТО се засилват исканията за инвестиции в системи за противовъздушна отбрана и за изграждане на т.нар. „стена от дронове“ – мрежа от сензори, средства за електронна война и оръжия. Литва вече разреши на военните си да свалят всеки дрон, навлязъл в пространството ѝ.
Въпреки това натовските държави не са единни. Страните от Източна Европа настояват за твърд отговор, докато Германия и някои южни държави са по-сдържани. САЩ също изглеждат колебливи – докато Тръмп подкрепя по-решителни действия, Пентагонът се опасява от въвличане в пряк конфликт с Русия.
Историята с Турция от 2015 г., когато Анкара свали руски самолет над Сирия, също служи като прецедент. Тогава глобална война не последва, но напрежението рязко се покачи. Сега много политици в НАТО смятат, че рисковете от бездействие са по-големи от рисковете при твърд отговор.
Все пак, ако бъде свален руски пилотиран самолет, е малко вероятно ескалацията да приключи.
