Европа става неуправляема на фона на политически и икономически кризи, пишат колумнисти на Bloomberg. Много държави на Стария континент рискуват да се потопят в хаос заради разединение и липса на средства – а техните лидери се оказват неспособни да направят нещо в подобна ситуация.
Лидери без изход
Много европейски лидери днес просто не са в състояние да предприемат каквото и да било.
Най-трудно е може би на британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон, но техните колеги – от Хага до Варшава и от Берлин до Мадрид – се намират в същата лодка, тъй като трябва да управляват държави, които стават все по-неуправляеми.
Значителна част от европейския континент страда от разрушителна комбинация от проблеми: тежки бюджетни дефицити, бавна администрация, активна радикална опозиция и конфликти, които често прерастват в улични протести. Във Франция синдикатите планират да парализират страната в знак на протест срещу опитите за съкращаване на социалните разходи.
Безсилието на властите се превръща в норма и тревожи още повече на фона на нестандартните методи, с които президентът Доналд Тръмп се опитва да разчупи задънената ситуация във Вашингтон, издавайки укази на ръба на конституционните ограничения.
Разпад на центъра
Правителствата в Европа се опират на свиващия се политически център и вече не се опитват да се правят, че всичко е наред. Налице е мълчаливо признание, че парализата и хаосът ще продължат дълго. Но това може бързо да прерасне в паника, тъй като крайнодесните укрепват позициите си преди изборите в Германия, Франция и Великобритания.
Финансовите пазари вече реагират – доходността на дългосрочните облигации във Франция и Великобритания рязко се покачи. Това е сигнал, че търпението на инвеститорите не е безкрайно. Но дори и без финансовата заплаха, политическата нестабилност и усещането за безсилие на властите носят неизбежни рискове.
Вътрешно се наблюдава парадокс: безредиците, подхранвани от крайно леви и крайно десни, отварят вратите за самите тях към високи държавни постове. Междувременно отслабената Европа става по-уязвима към действията на глобални сили като Русия, Китай и САЩ.
„Гледам на това доста песимистично – светът се е променил, а Европа е останала като парче, което не пасва никъде“, казва Джовани Орсина, професор по политология в римския университет „Гуидо Карли“.
Общи теми на кризата
Кризата на управлението в Европа се върти около слабия икономически растеж и разногласията как да се разпределят неговите плодове. Крайно леви и крайно десни задълбочават проблема, обвинявайки ту богатите, ту мигрантите.
Застаряващото население увеличава натиска върху бюджета и внася възрастово измерение в съществуващите противоречия. Макар сега фокусът да е върху Франция и Великобритания, всички държави със силно зависими пенсионни системи – особено Германия и Испания – са изправени пред трудни избори.
Историята е болезнен водач – често се припомня междувоенният период, когато хаосът в Италия и Германия роди фашизма, последван от Португалия и Испания. Тогава Франция и Великобритания, заети със собствените си проблеми, не разпознаха опасността от нацистка Германия.
Франция – епицентър на нестабилността
Днес Франция е най-яркият пример за политическа нестабилност. Петият ѝ премиер за последните две години – Себастиен Лекорню – ще трябва да прави реални отстъпки на левите, за да прокара бюджета. Макрон има по-малко от две години до края на мандата си, а крайнодясното „Национално обединение“ е по-уверено от всякога.
„Европа живее с наследството на 15 години сътресения – от дълговата криза до пандемията и войната в Украйна. Резултатът е раздробени парламенти, партийна поляризация и нестабилен електорат“, обяснява Антонио Барозу, старши анализатор по геоикономика.
Великобритания, Германия, Испания
Във Великобритания властта на Стармър, спечелил голямо мнозинство преди година, отслабва заради непопулярен бюджет, пазарни сътресения и оттегляне на ключови съюзници. Лейбъристката партия е в открит бунт, а след масови демонстрации на крайната десница партията на Найджъл Фараж излиза начело в социологическите проучвания.
В Германия канцлерът Фридрих Мерц управлява крехка коалиция със социалдемократите. Бундестагът е нестабилен, а крайнодясната АдГ вече е водеща опозиционна сила и изравнява позиции с ХДС.
В Испания правителството на Педро Санчес оцелява благодарение на спорен съюз с каталонските сепаратисти, докато Португалия проведе три избори за три години.
Италия и други държави
В Италия Джорджа Мелони се задържа най-дълго на премиерския пост след Берлускони, но е ограничена от вътрешни противоречия, голям дълг и сложната система на двукамерния парламент.
В Нидерландия премиерът Дик Схоф едва оцеля след вот на доверие и скоро ще има предсрочни избори. В Белгия отне над шест месеца да се състави нова коалиция. В Полша управлението на Доналд Туск се срина след победа на националистически аутсайдер, който като президент може да блокира опити за ограничаване на дефицита. Румъния премина през най-тежката си политическа криза след падането на комунизма.
ЕС и външните играчи
Наднационалните институции, като Европейската централна банка, понякога успяват да ограничат хаоса. Но ЕС е съюз на държави, където решенията се взимат трудно и често зависят от консенсус. Той също е подложен на атаки от националисти, което личи от Брекзит.
Това колективно безсилие дава възможности на Путин, чиито атаки с дронове срещу Полша показват желание да тества съседите (авторите на статията използват недоказано твърдение, бел.р.). Китай също търси разделение, а Тръмп гледа на Европа като на ресурс за сделка.
Поглед напред
Политиците се готвят за срещата на Европейското политическо общество в началото на октомври. Някои се утешават, че има време – големите избори са след повече от година, а във Великобритания и Германия чак през 2029 г., ако правителствата издържат. Но лидерите все повече приличат на церемониални фигури, лишени от реална власт.
Помощ при подготовката на статията оказаха Виктория Дендрино (Viktoria Dendrinou), Пьотр Сколимовски (Piotr Skolimowski), Андра Тиму (Andra Timu), София Орта е Коста (Sofia Horta e Costa), Камил Ковалче (Kamil Kowalcze), Аня Нусбаум (Ania Nussbaum), Андрю Аткинсън (Andrew Atkinson), Даша Афанасиева (Dasha Afanasieva) и Уилям Хоробин (William Horobin).
Източник: Bloomberg.
