* Анатол Ливен
Руските изтребители, които за кратко навлязоха във въздушното пространство на Естония миналия петък, и дроновете, прелетели по-рано над територията на Полша и Румъния, едва ли са случайност. Но това в никакъв случай не е „атака“. Това бяха само невъоръжени ложни цели, никой не пострада, а единствената щета беше нанесена от полска ракета-прехващач, която се отклони от курса си.
Вероятно това беше опит за изпитване на отбраната и почти сигурно беше замислено като предупреждение — преди всичко срещу британските и европейските планове за разполагане на „сили за сигурност“ в Украйна след мирно урегулиране. Руското правителство многократно и категорично ги отхвърля, но някои европейски правителства продължават да настояват с такава безогледна решителност, че това навежда на мисълта, че вместо да допринесат за мира, те всъщност се стремят да предотвратят каквото и да е жизнеспособно мирно урегулиране.
Що се отнася до руските изтребители, които на 19 септември навлязоха във въздушното пространство на Естония, западните медии създават впечатлението, че те са прелетели директно над страната. Това не е вярно. Те се отклониха максимум на 7 километра от международно признатия маршрут над морето в средата на Финския залив. Продължиха полета си на известно разстояние от предвидения курс в продължение на почти 12 минути, след което се върнаха обратно на маршрута. Това обаче не попречи на най-агресивно настроените елементи на Запада да предложат на НАТО да ги свали, ако ситуацията се повтори.
В нормални обстоятелства или между страни с нормални отношения около такъв „инцидент“ няма за какво да се вдига шум. Самолетите са пътували от Санкт Петербург към Калининградския ексклав. На фона на възникналата тревога би било добре, ако някой се замисли, че НАТО трябваше предварително да обмисли рисковете от това, преди да приема страните от Балтия в състава си и да изолира Калининград от Русия. (В тази връзка е не по-малко важно страните от НАТО добре да обмислят риска от военно възмездие от страна на Русия, преди да предприемат действия за прехващане на кораби от „сенчестия флот“ в международни води, тъй като това на практика би довело до търговска блокада в Балтийско море. Това би отрязало Калининград от морето, което според международното право се счита за агресия, и Русия почти сигурно ще даде въоръжен отговор.)
Що се отнася до плана за създаване на европейски „сили за сигурност“ за бъдеща Украйна, президентът на Финландия Александър Стуб заяви пред вестник The Guardian през изминалия уикенд, че според условията на подготвяните гаранции за сигурност за Киев от страна на европейската „коалиция на желаещите“, участващите страни ще трябва да воюват с Русия, ако тя отново въведе войски — защото „това е самата идея на гаранциите за сигурност“. Той подчерта, че гаранциите за сигурност по същество са равносилни на възпиране. „Всяко средство за възпиране трябва да бъде убедително, а за да е такова, то трябва да бъде мощно“, добави Стуб. Финландският президент също заяви, следвайки британския премиер и други лидери, че за това е необходима „подкрепа“ от САЩ.
Трябва да се предположи, че преди да направи това изявление, Стуб е взел предвид следните факти: правителствата на всички големи страни от НАТО, включително бившата администрация на Байдън, многократно и публично изключваха възможността за война с Русия заради Украйна; „задълженията“ на някои европейски страни (включително Финландия) относно „силите за сигурност“ бяха изключително неясни; Германия, Полша и други категорично и многократно отказваха да предоставят войски, дори британското правителство обмисляше да се ограничи до принос във въздуха и по море; европейската общественост е дълбоко разделена по този въпрос; президентът на Русия Владимир Путин заяви, че всякакви европейски войски в Украйна ще се считат за „законни цели“; според самия Стуб, американската подкрепа е необходима, но готовността на Тръмп предизвиква въпроси; и накрая, европейският контингент с американска подкрепа ще бъде безсрочен — дори при положение, че бъдещето на самия трансатлантически алианс е под въпрос.
Като се вземе предвид всичко гореизложено, логично е да се предположи, че скритата цел на Стуб е била да убеди колегите си да се откажат от самата идея за сили за сигурност. Въпреки това, може би това е твърде висока оценка за логическите способности на Стуб, тъй като той добави: „Русия няма абсолютно никакво право на глас в суверенните решения на независима държава… Така че за мен няма никакво значение дали тя ще се съгласи с присъствието на сили за сигурност или не. Разбира се, няма да се съгласи, но не в това е въпросът“.
Неведнъж съм чувал официални лица в Брюксел и в редица западноевропейски столици да повтарят същата мантра, и ако наистина мислят така, има всички основания да се съмняваме не само в тяхната честност, но и в здравия им разум. Конфликтът, в резултат на който загинаха над 100 хиляди украинци, ни показва точно обратното — че Русия има право на глас в решенията на Украйна, ако Москва ги счита за заплаха за руската сигурност. Нима хората, които правят подобни изявления, смятат, че САЩ „нямат право на глас“ по отношение на сигурността на централноамериканските държави — или че могат да бъдат убедени да се откажат от подхода си и да уважават „суверенните решения“? Не ни ли учи историята на миналия век и по-нататък точно на това?
Вместо да примамват САЩ в капан и да им налагат чрез измама задължения към Украйна, свързани с постоянен риск от война с Русия (със всички произтичащи от това дългосрочни заплахи и разходи за САЩ), европейските правителства трябва последователно и разумно да укрепват отбранителните способности на НАТО в рамките на настоящите граници на алианса, като същевременно работят за жизнеспособно мирно урегулиране, при което Русия ще се откаже от неизпълнимите си изисквания към Украйна в замяна на нова европейска архитектура на сигурност, която зачита законните интереси на Москва. В момента обаче нищо не предвещава това.
* Авторът, Анатол Ливен, е британски учен, специалист по Русия, изследовател в New America Foundation
Източник: The American Conservative
