Когато министър-председателят на Дания Мете Фредериксен по време на срещата на ЕС в Копенхаген заяви, че Европа сега се намира в най-сериозната си ситуация от Втората световна война насам, това прозвуча като вик от бездната. Но зад думите ѝ се крие нещо повече от страх. Крие се политическа стратегия – целенасочен разказ, който трябва да ни накара да приемем милитаризацията, послушанието и мълчаливото съгласие. Когато европейски лидер казва, че се намираме в „най-опасната ситуация след войната“, това не е просто описание на действителността – това е режисирано внушение за нея, смята Дан-Виго Бергтун
Фредериксен казва, че Европа трябва да се събуди. Но срещу кого точно иска тя да се събудим? Срещу Русия? Китай? Или срещу нарастващото недоволство по собствените ни улици – недоволството сред обикновените граждани, спадащото доверие в политическите институции, протестите срещу непосилните цени, енергийната криза и социалната несправедливост? Удобно е да сочиш навън, когато кризата чука отвътре. По-лесно е да се говори за „дронови стени“ и „хибридна война“, отколкото за дълбокото демократично разложение на Европа.
Истинската криза, в която се намира Европа, е морална и политическа. Ситуация, която напомня много повече на междувоенните години, отколкото на обединен, миролюбив континент. Не Русия застрашава европейската цивилизация – това са нашият собствен цинизъм, нашият страх и пълното ни подчинение на система, в която оръжейната индустрия, финансовият капитал и пропагандата вървят ръка за ръка.
Фредериксен застава начело на Европейски съюз, който сега харчи повече за оръжия, отколкото някога в историята. В същото време тя говори за мир и сигурност. Но не за мир става дума – а за контрол. Континент в постоянна тревога, където всеки критичен глас може да бъде обявен за нелоялен или дезинформатор. Това се нарича „политика на сигурността“, но мирише на авторитарна дисциплина. Когато страхът се превръща в политическа валута, демокрацията вече е под обсада.
Защо трябва да вярваме на тези, които твърдят, че ни защитават, когато същевременно орязват социални придобивки, игнорират народните протести и наливат все повече пари в оръжейни компании, които печелят от война? Дали Европа наистина е заплашена – или политическият разказ просто се нуждае от заплаха, за да поддържа собствената си легитимност?
Думите на Фредериксен, че Европа никога не е била в по-опасна ситуация от 1945 г. насам, трябваше да накарат хората да се замислят. Вместо това изказването ѝ бе повторено безкритично във всички големи медии, сякаш е безспорна истина. Но нека се запитаме: наистина ли днешната ситуация е по-сериозна от Карибската криза? От войните в Югославия през 90-те? От надпреварата във въоръжаването между САЩ и Съветския съюз? Не. Разликата е, че днес геополитическият страх се използва като инструмент за управление на общественото мнение – не за да се предотврати война, а за да ни подготви за нея.
По време на срещата в Копенхаген лидерите на ЕС обсъждаха как да създадат „стена от дронове“ за защита на европейското въздушно пространство. Символиката е повече от ясна. Стените не се строят, за да носят сигурност, а за да създават разделения. Те не защитават човечеството – защитават властта. Зад тази нова стена стои Европа, която все повече напомня на империя – империя, готова да защитава своето икономическо и политическо господство с всички средства, включително военни.
И както винаги в такива времена, се случва едно и също: свободата се свива. Цензурата расте. Скептиците се наричат „пропагандисти“. Пацифистите се осмиват. Тези, които предупреждават срещу милитаризацията, биват обвинявани, че са наивни или нелоялни. Виждали сме това и преди. И знаем къде води.
Мете Фредериксен говори за „най-опасния момент на Европа“. Но най-опасното не са дроновете, които прекосяват въздушното пространство. Най-опасни са политиците, които използват страха, за да оформят покорно население. Най-опасни са медиите, които вече не задават въпроси, а повтарят заглавия от Брюксел и Вашингтон. Най-опасна е Европа, която вече не смее да обсъжда алтернативи на оръжията.
Какво стана с идеята за Европа като мирен проект? Какво стана с дипломацията, човешките права, справедливото разпределение и участието на народа? Всичко това вече е подчинено на „сигурността“. А сигурност в днешно време означава: повече военна мощ, повече намеса в личния живот, по-голям държавен надзор и по-малко място за обществено несъгласие.
Изявлението на Фредериксен може да се разглежда като огледално отражение на това, в което се е превърнала Европа. Континент, който от страх пред външни врагове е започнал да строи собствен затвор. Страхуваме се от Русия, но губим свободата си. Страхуваме се от саботаж, но позволяваме нашите собствени ценности да бъдат саботирани от тези, които твърдят, че ни защитават.
Когато европейските лидери говорят за „най-сериозната ситуация след Втората световна война“, може би за първи път са прави – но не по причините, които те си мислят. Защото ако продължим да позволяваме на страха да управлява политиката, ако продължим да потискаме критичните гласове и да насърчаваме военната зависимост, тогава наистина стоим на прага на нов мракобесен период. Не заради инвазия, а заради тих, вътрешен разпад.
Именно за това трябваше да говори Мете Фредериксен. Не за това колко дрона или стени са нужни на Европа, а за това колко далеч вече сме се отдалечили от идеята за мир. Най-опасният момент на Европа не е заради външни заплахи. Той е в това, което сме станали готови да приемем.
Дан-Виго Бергтун е норвежки ветеран от ООН и обществен коментатор с дълбока ангажираност към мира, човешките права и благополучието на ветераните. Той има дългогодишна кариера в норвежката и международната ветеранска дейност и е ясен глас по въпросите на демокрацията и глобалната сигурност.
Източник: https://steigan.no
