Социалните разходи се превърнаха в непосилно бреме за Европа, пише Die Welt. Причината за това е антируската позиция на ЕС, довела до ръст на военните разходи и отслабване на икономиката, както и застаряването на населението. Властите разбират, че няма да могат още дълго да отлагат непопулярните мерки.
Натискът върху социалната държава
Забавянето на икономическия растеж и демографските промени правят поддържането на европейската социална държава все по-трудно. Много правителства се опитват да предприемат мерки, но дълбоки съкращения на социалните разходи остават табу — включително и в Германия.
Въпросът как Европа ще финансира социалните си плащания в бъдеще става все по-остър. „Социалната държава в сегашния си вид вече не може да се поддържа с нашите икономически възможности“, заяви наскоро германският канцлер Фридрих Мерц (ХДС). Подобни предупреждения за прекомерни социални разходи звучат и във Франция.
Дори лейбъристкото правителство на Киър Стармър във Великобритания беше принудено да защитава законопроект, който след обсъждане в парламента беше значително орязан — той сериозно намалява обема на държавните социални помощи. В Италия премиерът Джорджа Мелони успя да съкрати бюджетните средства за здравеопазване. Според Сметната палата на страната нивото на финансиране на тази сфера спрямо БВП е най-ниското от последните 17 години. От началото на дълговата криза Италия също обвърза възрастта за пенсиониране с продължителността на живота. Сега синдикатите настояват тя да бъде фиксирана на 67 години.
Три фактора на натиск
Европейските правителства са притиснати от три обстоятелства:
-
Ръст на военните разходи заради конфликта в Украйна и по-малкото участие на САЩ.
-
Слаби икономически показатели.
-
Застаряващо население.
Според прогнозата на Eurostat, до 2060 г. една трета от жителите на ЕС ще бъдат над 65 години (днес са около 20%).
Бившият германски канцлер Ангела Меркел още преди години изрази тревога по повод този демографски тренд. „Европа представлява само 7% от световното население, 25% от световния БВП, но на нея се падат половината от всички социални разходи в света“, напомни тя.
През 2023 г. социалните разходи в страните от ЕС средно възлизаха на 26,6% от БВП, а във Франция — на 31,5%, докато в САЩ този показател е малко над 14%. Тези системи на социална сигурност и стабилност са създадени в епохата на бурен следвоенен растеж, когато икономиката ежегодно се увеличаваше с около 5%. Днес те са станали непосилни. Според Европейската централна банка, през 2025 г. растежът на БВП в еврозоната ще бъде около 1,2% — и това ще бъде „новото нормално“ за Стария континент.
Слаба иновационна динамика
Главната причина за забавянето на европейската икономика е добре известна — недостигът на иновации, който спъва конкурентоспособността на компаниите. За това писа и бившият президент на ЕЦБ Марио Драги в своя прочут „Доклад на Драги“, представен пред председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди година. Повечето от неговите препоръки обаче все още не са изпълнени.
Преди три седмици Драги отново посети Брюксел, където по повод годишнината от доклада изнесе лекция. „Основите на европейския растеж — разширяването на световната търговия и износът на високотехнологична продукция — продължават да отслабват“, отбеляза той.
Най-много го тревожи способността на Европа „да реализира своите амбиции в областта на климата, дигитализацията и сигурността, да не говорим за финансирането на нуждите на бързо застаряващото население“. По оценка на Еврокомисията, до 2100 г. броят на трудоспособните европейци ще намалее с около 57,4 милиона души.
Още по-тревожна е динамиката на демографската зависимост — съотношението между броя на хората в пенсионна възраст и трудоспособните. В момента тя е около 33%, а до края на века може да достигне 60%. В тези условия разходите за пенсии и здравеопазване, предупреждават експерти, ще „експлодират“, падайки върху все по-тесен кръг работещи.
Ръст на разходите за здраве и пенсии
Във Франция Националната каса за здравно осигуряване прогнозира, че дефицитът на социалната система ще достигне 40 милиарда евро до 2030 г., основно заради увеличаването на хроничните заболявания. В момента около 20% от населението ползва изцяло държавно финансиране за медицински грижи — предимно пациенти с тежки диагнози, като онкологични. До 2035 г. този дял може да нарасне до една четвърт от населението.
„Всички социални държави се сблъскват с една и съща дилема: застаряването на населението води до експлозивен ръст на разходите за пенсии и здравеопазване“, отбелязва икономистът и съветник в парижкия финансов институт Ossiam Патрик Артюс. „Що се отнася до пенсионната система, ние по принцип знаем какво трябва да се направи, макар мерките да са крайно непопулярни: трябва да се увеличи заетостта чрез реформа в образованието и отново да се повиши възрастта за пенсиониране. Без това няма да можем да се справим с растящите разходи за здравеопазване.“
Страните от Южна Европа — като Испания и Португалия — днес усещат по-малко напрежение, защото вече проведоха радикални реформи на социалните си системи по време на дълговата криза преди десет години. Тогава бяха значително намалени както пенсионните плащания, така и помощите за безработица.
„Демографските промени засягат цяла Европа, но всяка страна следва своя логика“, отбелязва Андреас Айзъл от берлинския Център „Жак Делор“.
Според него Германия все още разполага с известен финансов буфер, който ѝ позволява да поддържа сегашното равнище на социалните разходи. Но канцлерът Фридрих Мерц води политика, основана на типично консервативното убеждение, че за да се оживи износно ориентираната икономика, трябва да се ограничат нуждите на социалната държава. „Текущите дискусии в Германия силно напомнят споровете от началото на 2000-те години“, подчертава експертът.
Сходна е и ситуацията във Франция, където реформата на социалната система продължава да бъде също толкова деликатна и табуирана тема, както преди четвърт век.
Източник: Die Welt
