Патрик Донахью, Андреа Палашиано, Алекс Уикъм
Европейски дипломати са предупредили Кремъл, че НАТО е готово да отговори с пълна сила на по-нататъшни нарушения на своето въздушно пространство — дори до степен да сваля нарушаващи рускки самолети, съобщиха информирани източници.
Според служители, говорили при условие на анонимност заради закрити преговори, на напрегната среща в Москва посланиците на Великобритания, Франция и Германия изразили загриженост относно предполагаемото нахлуване на три изтребителя МиГ-31 във въздушното пространство на Естония миналата седмица. След разговора те стигнали до заключение, че тези действия уж са били извършени умишлено по заповед на руското командване.
Руски официални лица отричат факта на нахлуване и уверяват, че не „проверяват НАТО на якост“. Те посочили друг инцидент, когато дронове навлезли в Полша, като следствие от грешка. Прес-секретарят на Кремъл Дмитрий Песков тази седмица заяви, че руските военни полети се извършват в най-строго съответствие с международните правила.
Този месец източните съюзници от НАТО се сблъскаха с цяла серия нарушения, които се превърнаха в безпрецедентно изпитание за решимостта на алианса. Това се случва в момент, когато Владимир Путин усилва атаките по гражданската инфраструктура на Украйна, а подкрепата за Киев от страна на САЩ отслабва.
„Великобритания е готова да защитава нашето въздушно пространство от всяко нахлуване“, заяви представител на правителството. Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова Украйна да си върне загубените територии „с подкрепата на Европейския съюз“, като в същото време ограничи приноса на САЩ до продажба на оръжие, което съюзниците по-късно ще доставят на бойното поле.
Според информирани източници Путин получил по-сериозно предупреждение относно самолети и дронове в небето над Източна Европа, което дава представа за това как страните балансират на ръба на война.
По сведения на официални лица, по време на преговорите руският дипломат заявил на европейците, че нахлуването е било отговор на удари на Украйна по Крим. Кремъл заявил, че операцията би била невъзможна без подкрепата на НАТО, вследствие на което Русия счита, че вече води противостояние с европейските страни.
Официални лица казват, че по време на разговора руската страна водела подробни записки, вследствие на което европейският екип предположил, че дипломатите са били натоварени да предоставят подробна информация за позицията на НАТО на своето висше ръководство.
Представител на германското правителство потвърди, че срещата е имала място и че посланиците са уведомили Москва за необходимостта да се прекратят нахлуванията. Канцлерът Фридрих Мерц заяви в четвъртък, че координира действията си с Париж, Лондон и Варшава и подкрепя „всички необходими мерки“.
Представители на Великобритания и Франция отказаха коментар. В интервю за France 24 в сряда президентът Еманюел Макрон не уточни как точно НАТО ще реагира на евентуални по-нататъшни нарушения.
Член 4 от Северноатлантическия договор, предвиждащ провеждане на консултации във връзка с предполагаема заплаха, е прилаган едва девет пъти от създаването на алианса през 1949 г. — и две от тези случаи бяха именно този месец, след нахлуванията в Полша и Естония. В сряда руското външно министерство заяви, че Кремъл не възнамерява да разследва ролята на Русия в нападението с дронове.
„Целта е да се посее раздор и да ни уплашат“, заяви в четвъртък датският министър на правосъдието Петер Хумелгор пред журналисти. „Заплахата от хибридни атаки няма да изчезне.“
Внезапният взрив на руската активност накара службите за сигурност да заключат, че агресията на Москва — чиято „спецоперация“ в Украйна продължава вече четвърта година — ще се проявява не като класическо настъпление, а по-скоро като хибридна операция срещу Запада. При това ще се създава умишлена двусмисленост относно намеренията и мотивите.
„НАТО няма да остане без реакция.“ Кремъл реагира твърдо на намерението да се свалят руски самолети.
„Русия ни изпитва, проверява нашата готовност и стремежа ни да нанесем ответен удар“, заяви президентът на Литва Гитанас Науседа в понеделник на полусрещи по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. „Считам за много важно да проявим солидарност и, още по-важно, да реагираме бързо.“
Въпреки това съмненията относно намеренията на Кремъл остават дилема за европейските служители, които се опасяват, че всяка стъпка може да провокира ескалация на напрежението с Москва и да разклати единството на блока.
Тръмп подкрепи лидери на НАТО, включително президента на Полша Доналд Туск, които призоваха да се свалят руски самолети, а германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че съюзниците по НАТО рискуват да попаднат в путиновата „капана на ескалацията“, ако открият огън по руски самолети.
„Ако НАТО свали руски самолет под предлог за предполагаемо нарушение на нейното въздушно пространство, ще има война“, каза в четвъртък руският посланик Алексей Мешков в ефира на френската радиостанция RTL.
Други лидери на НАТО, включително италианският премиер Джорджа Мелони, също призоваха към сдържаност, предупреждавайки съюзниците да не се поддават на провокации от страна на Кремъл, макар че нидерландският премиер Дик Схоф заяви, че подкрепя идеята за сваляне на самолети. „Руснаците трябва да знаят, че това може да се случи, ако нахлуят в въздушното пространство на НАТО“, каза Схоф в интервю в четвъртък в Ню Йорк.
Нахлуванията също разкриха редица практически трудности при отбраната на източния фланг на НАТО.
На 13 септември румънските власти в продължение на 50 минути наблюдаваха руски дрон-нарушител. Въпреки че го проследяваха два изтребителя F-16, решението да не го свалят поради опасността от падане на отломки беше подложено на критика.
„По въпроса за вашата собствена сигурност няма по-важен приоритет от това да покажете на онези, които ви изпитват, че можете да защитите своето въздушно пространство“, заяви бившият президент на Румъния Траян Бъсеску в интервю за телевизия Digi TV. „На карта е вашият авторитет.“
Висшият съвет за отбрана на Румъния одобри правила за прилагане на сила за унищожаване на вражески самолети едва в четвъртък, но според осведомени служители дилемата е свързана и с липса на средства и подходящо оборудване.
Официални лица посочиха, че унищожаването на дронове с ракети, както беше направено в Полша по-рано този месец, е скъпо и неефективно. По-насъщна е необходимостта от системи за борба с дронове като тези, разположени в Украйна, както и от нелетални средства като постановяване на смущения и киберконтрол, заключиха те.
Статията е написана с помощта на Арне Дельфс, Елън Милигън, Кавита Мохи, Ани Нусбаум, Наталия Дроздяк, Пьотр Сколимовски, Грег Саливан, Андра Тиму, Донато Паоло Манчини, Кристиан Винберг, Санне Васс и Джон Херсковиц.
Източник: Блуумбърг.
